Определение № 162 от 04.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2016 г.

Производството е по реда на 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. к. „Я.” против определение от 28.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 5389/2015 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил първоинстанционно разпореждане, с което е върната искова молба, поради невнасяне в срок на определян от съда държавна такса. Правният въпрос, който се поставя в изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, е относно размера на цената на иска с правно основание чл.109 ЗС и как се определя държавната такса по така предявен иск – като по неоценяем или като оценяем иск по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК. По така поставения правен въпрос е образувано т.д.№ 4/2015 г. по описа на ОСГК на ВКС, като произнасянето на ОСГК по този въпрос е от значение за правилното разрешаване на спора по настоящото дело и по произнасянето по допустимостта на касационното производство. Предвид изложеното, производството по делото ще следва да бъде спряно, до приключването на горепосоченото тълкувателно дело. Водим от горното, състава на ВКС