Определение № 1659 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 697/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“(ИАМН) против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 02.12.2024 г. по адм. дело № 4326/2024г. от тричленен състав на Върховен административен съд, с което делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК до приключване на производството по жалба с вх.№16458/11.11.2024г. във ВАС против Наредба №4 от 31.12.2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от министъра на здравеопазването(обн. ДВ, бр. 4 от 15.01.2021г., изм. бр. 63 от 30.07.2021г.). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението поради липса на основание за спиране на делото по смисъла на чл.129, ал.1, т.4 АПК, вр. чл.144 АПК. Позовава се на нормите на чл.195 и 196 АПК, както и на Тълкувателно решение №2 от 19.11.2014г. на ВКС по т.д.2/2014г., ОСГТК. Иска отмяната на оспореното определение. Ответната страна Медицински център „Епика“ООД, ЕИК 175214250, чрез процесуален представител, с писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на определението за спиране. Върховният административен съд, 5-членен състав,, намира частната жалба за допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който временно се прегражда разглеждането на делото, от страна по него и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна. Производството по адм.дело № 4326/2024г. на ВАС е образувано по касационна жалба на Медицински център „Епика“ООД срещу решение № 690/30.01.2024г., постановено по адм.дело №973/2023г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-04-390/05.10.2022г. на изпълнителния директор на ИАМН. С оспорената заповед на осн. чл.45, ал.1, т.3, във вр. с ал.3 от Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ) е постановено заличаване от Регистъра на лечебните заведения за извънболнична помощ и хосписите в ИАМН лечебното заведение МЦ“Епика“, ЕИК 175214250 и се обезсилва удостоверение за регистрация с № 7830/20.09.2018г. В заповедта е посочено, че лечебното заведение е осъществявало дейност по „съдова хирургия“, без последната да е вписана в удостоверението за регистрация, а именно извършвана е склеротерапия с полидоканол под ултразвуков контрол. Тази дейност е квалифицирана като дейност по „Съдова хирургия“ от Наредба №4/2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“. Видно от приложеното по делото Разпореждане № 16458 от 11.11.2024г. на зам.председателя на І колегия на ВАС, постъпила е жалба с вх.№16458 от 11.11.2024г. от „МЦ Дорис Клиникс“ЕООД и „Медицински център Епика“ООД против Наредба №4 от 31.12.2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от министъра на здравеопазването(обн. ДВ, бр. 4 от 15.01.2021г., изм. бр. 63 от 30.07.2021г.). С жалбата се оспорва частично наредбата относно текстовете посочени в частта 3.3.1.6.7. Операции на артериите и вените с малък обем и сложност „малка хирургия“ в подточки: 3.3.1.6.1.7.5. „Ендовенозна термична аблация на повърхностни вени и 3.3.1.6.1.7.6.“Химична аблация на повърхностни разширени вени с пяна или течност“. Иска се частична отмяна на посочените текстове и разпореждане изключването им от медицинския стандарт “Съдова хирургия“, поради характеристиката им на амбулантни манипулации, а не хирургични интервенции. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че изходът от спора по жалбата, насочена срещу Наредба №4 от 15.01.2021г., разпоредба от която е част от приложимата нормативна уредба касаеща спорния предмет, се явява от съществено значение за решаването на спора по делото. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По силата на чл.229, ал.1, т.4, ГПК, приложима на осн. чл.144 АПК, съдът спира производството по делото, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. За да спре производството по едното дело следва да е налице обусловеност между двете дела. Съдът намира, че в случая не е налице хипотезата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК по следните съображения: След образуване на касационното производство във ВАС е постъпила жалба против Наредба №4 от 31.12.2020г. за утвърждаване на медицински стандарт „Съдова хирургия“, издадена от министъра на здравеопазването (обн. ДВ, бр. 4 от 15.01.2021г., изм. бр. 63 от 30.07.2021г.), като е изискано от административния орган да представи преписката по издаване на оспорения подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. отмяната има действие занапред и не преурежда с обратна сила установените с подзаконовия нормативен акт задължителни правила. Правните последици, възникнали от подзаконовия нормативен акт се запазват, като по силата на чл.142, ал.1 АПК съответствието на оспорения административен акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. След като съдебното решение за отмяна на подзаконов нормативен акт няма обратно действие, то висящото дело по оспорване на подзаконов нормативен акт не се явява преюдициално по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по отношение на обжалването на административен акт. В този смисъл е и задължителното за настоящия съд Тълкувателно решение № 2 от 19.11.2014 г. по тълк. дело № 2/2014 г. на ОСГТК на ВКС. С разпоредбата на чл.195, ал.2 АПК се регламентира уреждането на правните последици от отменения или обявен за нищожен подзаконов нормативен акт, като това е възложено на съответния административен орган в срок от три месеца след влизане в сила на решението. Засегнатата от такъв акт страна би могла да търси репариране на причинена вреда по съответния законов ред. Отделно от горното, няма акт за спиране действието на оспорените разпоредби от цитираната Наредба, т. е. разпоредбите са действащи и към настоящия момент. По изложените съображения, обжалваното определение следва за бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав