Определение № 4660 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от касационния жалбоподател М. Д. Г., чрез процесуалния представител адв. Тошева, за допълване на решение № 2339 от 04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 430/2026 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането се навеждат доводи, че със съдебния си акт съдът е присъдил само разносни за касационната инстанция, но не е присъдил направените и заявени разноски от М. Г. пред първата инстанция. По тези съображения се иска допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. В срока по чл. 176а, ал. 2 от АПК не е постъпил отговор от насрещните страни кмета на Община Долна Митрополия и В. М. В.. Върховният административен съд /ВАС/, второ отделение, намира, че макар искането по чл. 176а, ал. 1 от АПК да е подадено от надлежна страна и в срок, същото се явява процесуално недопустимо по следните съображения: С решението, чието изменение се иска, ВАС, състав на второ отделение, е отменил решение № 3564 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 697/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, като вместо него е отхвърлил жалбата на В. В. срещу заповед № 23/11.03.1985 г., издадена от главния инженер при управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет – Плевен. С решението ВАС е осъдил също така В. В. да заплати на касатора М. Г. сумата в размер на общо 342.57 евро, представляваща разноски за касационната инстанция, своевременно заявено от процесуалния представител на този касатор с приложен по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Направеното искане от М. Г. – касатор в касационното производство, за допълване на цитираното съдебно решение по съществото си е искане за изменение, а не както неправилно сочи искателя за допълване, на съдебното решение в частта на разноските. В тази връзка следва да се има предвид, че не се установява по делото от процесуалния представител на искателя да е било направено своевременно изрично искане и да е бил представен пред касационната инстанция списък по чл. 80 ГПК за направените от него разноски при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция. Видно от приложените по адм. дело № 430/2026 г. по описа на ВАС молби от 13.02.2026 г. и 16.02.2026 г., ведно с приложен към тях списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от процесуалния представител на М. Г. е направено искане за присъждане на разноски и е приложен списък за такива само за касационното производство. По същия начин и в касационната жалба на М. Г. е направено искане „да ни присъдите и направените разноски за държавна такса и адв. Възнаграждение за настоящата съдебна инстанция“. Именно и така поисканите разноски в приложените по делото два списъка за разноски са били присъдени на касатора Г. с постановеното от настоящата съдебна инстанция решение. Поради това искането на касатора Г. за изменение на решението в частта за разноските е недопустимо съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК – „Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 от ГПК, е недопустима“. С оглед на това молбата на касатора в настоящото производство М. Г. за изменение на съдебно решение, постановено по адм. дело № 430/2026 г., в частта за разноските е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,