Определение № 8581 от 11.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Б. Г. Г., чрез пълномощник си, срещу определение № 15111 от 20.04.2026 г. по адм. дело № 4530/2026 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното определение АССГ е оставил без разглеждане жалбата на Б. Г. Г. срещу Заповед № КВ-30/30.01.2026 г на министъра на отбраната, с която на основание чл. 146, т. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 72, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ППЗОВСРБ), оспорващият е освободен от заеманата длъжност и взет в разпореждане по специален щат № А-918 на работа и доволствие в дирекция „Политика по въоръженията“ – МО, както и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, поради което иска да се отмени и се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбата му по същество. Ответникът по частната жалба – министърът на отбраната, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното определение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: Съдът е приел, че с оспорената заповед на основание чл. 72, т. 2 ППЗОВСРБ военнослужещият е освободен от длъжност и е взет в разпореждане по специален щат № А-918 на работа и доволствие в дирекция „Политика по въоръженията“ – МО. С акта не се прекратява договорът за кадрова военна служба, поради което за оспорващия не е налице правен интерес от търсената съдебна защита. Съдът е посочил, че за жалбоподателя би бил налице правен интерес от търсената съдебна защита в случай на издаване на последваща заповед за прекратяване на договора за военна служба, която съгласно чл. 171 от ЗОВСРБ, подлежи на обжалване по реда на АПК. В подкрепа на изводите си за необжалваемост на заповедта е извел аргументи от съдебна практика по сходни казуси. По отношение на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалваната заповед съдът е намерил, че след като оспорването е недопустимо, недопустимо е и искането за спиране на предварително изпълнение на акта. Отделно от това е посочил, че в закона не е предвидено предварително изпълнение на акта, поради което с подаване на жалбата се проявява суспензивният й ефект. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Определението е неправилно, при следните съображения: Частният жалбоподател, преди издаване на оспорената заповед, е заемал длъжността директор на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“, институтът е юридическо лице с правното положение на административна структура по чл. 60 от Закона за администрацията към министъра на отбраната. В чл. 6, ал. 1 ПУДИО е предвидено, че Институтът по отбрана се ръководи и представлява от директор, който се назначава от министъра на отбраната. С оспорената заповед на министъра на отбраната, издадена на основание чл. 146, т. 2 и чл. 72, т. 2 ППЗОВСРБ частният жалбоподател е освободен от длъжността директор на Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“. Съгласно чл. 72, т. 2 ППЗОВСРБ военнослужещите се освобождават от длъжност при вземане в специален щат, временен щат или във временен задграничен щат на министъра на отбраната. В ППЗОВСРБ са уредени различни хипотези, при които военнослужещите се освобождават от длъжност и се вземат в специален щат, като общото при всички тях е свързването им с предстояща или настъпила промяна в статуса на военнослужещия. Съдебната практика, на която се позова съдът, е свързана с хипотезите за освобождаване от служба поради преназначаване на друга длъжност или прекратяване на договора за кадрова военна служба, при което непротиворечиво се приема от съда, че актовете по чл. 72 ППЗОВСРБ не подлежат на самостоятелен съдебен контрол доколкото не предизвикват самостоятелно неблагоприятна промяна в правното положение на военнослужещия. В обсъждания случай обаче съдът изобщо не се е занимал с правния статус на жалбоподателя, произтичащ от длъжността, която е заемал, не е обсъдил правните белези на акта по чл. 72, т. 2 ППЗОВСРБ и в тази връзка данните по делото сочат ли на краен акт, който поражда неблагоприятни правни последици за адресата си или същият няма окончателен характер и не води до пряка негативна промяна в правната му сфера, за да изведе извод за липса на правен интерес от търсената съдебна защита. Съображенията на съда за последващо прекратяване на договора за кадрова военна служба и правния ефект от този акт са хипотетични, т. к. по делото няма такива данни и освен това биха били по-скоро относими към основанията, визирани в чл. 72, т. 1 или т. 3 ППЗОВСРБ. Не намират подкрепа в данните по делото и нормативната уредба доводите в частната жалба, свързани с предвидената обжалваемост на актовете по чл. 156, ал. 2, 4 и 5 ЗОВСРБ, т. к. представените документи по административната преписка не сочат, че издадената заповед попада в тези категории актове. Неоснователни са и аргументите на ответника по частната жалба, основани на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ЗОВСРБ, за необжалваемост на обсъждания акт. В чл. 171, ал. 1 ЗОВСРБ изрично е предвиден съдебен контрол за заповедите, с които се прекратява договорът за кадрова военна служба, но от текста не може да се изведе обща забрана за оспорване на административните актове, които имат пряк неблагоприятен правен ефект в правната сфера на военнослужещите, още повече, която да преодолява общата непълна клауза за обжалваемост на чл. 120, ал. 2 КРБ. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. При новото разглеждане съдът следва да обсъди правните характеристики на оспорения административен акт в контекста на релевантните фактически и правни обстоятелства и прецени притежава ли белезите на годен за оспорване административен акт, който пряко и непосредствено засяга правната сфера на оспорващия и съответно налице ли е или не правен интерес от търсената съдебна защита. В зависимост от изхода по основния спор съдът следва да се произнесе и по искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,