Определение № 3514 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2979/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от В. Г. Н., чрез адвокат П. П., за допълване на поставеното по делото определение № 1197 от 14.03.2024 г., с което не е допуснато касационно обжалване на решение 261686 от 18.05.2022 г. по в.гр.д. № 9973/2020 г. на СГС. С молбата се иска на В. Н. да бъде присъдена сумата от 600 лв., която лицето е внесло като депозит за особен представител на страната Д. А. Г., участвала в касационното производство чрез подаден отговор от адвокат Л. Г., с който е поддържала основателност на касационната жалба. Молбата е основателна. При администрирането на касационната жалба на Д. И. Д. и К. И. Д., във връзка с редовността на същата, председателят на IV г.о. на ВКС е указал на администриращия Софийски градски съд да определи възнаграждение за особен представител на страната Д. А. Г., което да бъде внесено от насрещната страна – ответник по касация В. Г. Н. (понастоящем молител). Възнаграждението е внесено. Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В случая в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК на особения представител се дължи възнаграждение за всяка от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат, което възнаграждение винаги е за сметка на ищеца и се внася предварително – преди приключване на делото в съответната инстанция (ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6). Заплатените от ищеца възнаграждения за назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител за всяка от инстанциите представляват разноски по водене на делото, за извършването на които ищецът може да поиска да бъде възмезден от ответника по правилата на чл. 78 ГПК, според изхода на делото. Такова е настоящото искане. Направени са разноски, които не следва да остават в тежест на ищеца, а следва да се възложат на ответника, представляван от особен представил, чието възнаграждение е предварително внесено от ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV гр. отделение,