Определение № 12764 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11809/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Директора на ТД на НАП - Пловдив гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106, чрез процесуалния си представител юрк. Лимберова, против Определение за разноски № 3704 от 23.09.2025 г. по дело № 537/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлено искането на Директора на ТД на НАП Пловдив за допълване на Определение № 2837 от 09.07.2025 г., постановено по адм. дело № 537/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта му за разноските, като неоснователно. Частният касатор моли съдът да отмени атакуваното определение и да уважи искането по същество. Ответникът – Л. Г. Д. не е представила писмен отговор. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Определението е постановено по писмена молба на Директора на ТД на НАП Пловдив, подадена чрез процесуалния му представител, с която е направено искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143, ал. 3 от АПК да бъде допълнено постановеното по делото определение, като бъдат присъдени в полза на молителя разноски за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган. За да отхвърли искането, съдът е счел, че образуването на настоящото съдебно производство е обусловено единствено от обстоятелството, че без каквото и да е било основание подаденото от Л. Д. до Директора на ТД на НАП Пловдив „Уведомление-сигнал за нарушаване на законите и Конституцията на Република България, грубо погазване на човешките права и оказване на натиск“ е изпратено в Административен съд Стара Загора като жалба срещу Решение № 21 от 22.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. Така постановеното определение е допустимо, валидно и правилно. С постановено по делото Определение № 2837 от 09.07.2025 г. е оставена без разглеждане жалбата (именувана „Уведомление-сигнал за нарушаване на законите и Конституцията на Република България, грубо погазване на човешките права и оказване на натиск“), подадена от Л. Г. Д., [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [адрес], поради неотстраняване на нередовностите в срок. Със същото определение е прекратено производството по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. Следователно правото на разноски на ответника в хипотеза, при която съдебното производство е прекратено, е обусловено от отсъствие на условието, изрично посочено в цитираната разпоредба, а именно – ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото. Правилна е констатацията на първостепенния съд, че в посоченото „уведомление-сигнал“ липсва обективирано изявление на Л. Д. за обжалване по съдебен ред на Решение № 21 от 22.01.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив и че от съдържанието на същото не може да бъде извлечено сезиращо съда оспорване на това решение. Споделя се изводът, че образуването на производството по адм. дело № 537/2025 г., прекратено с Определение № 2837 от 09.07.2025 г., е вследствие на неправилно процедиране на ответника по реда на чл. 150 от ДОПК по подаденото от Л. Д. „уведомление-сигнал“, вместо същото да бъде разгледано по реда на чл. 107 и сл. от АПК. По аргумент от разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът няма право на разноски, поради което присъждане на разноски в негова полза не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,