Определение № 1387 от 19.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 718/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „Юробанк България“АД-гр.София срешу решение №176 /22.10.2025 г. по гр.д. № 388/25 на АС-Пловдив, с което е потвърдено решение № 79/20.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 575/2023 г. на ОС-Хасково, в ЧАСТА, с която са били отхвърлени предявените от банката искове срещу Ц. Ж. Ц. с правно основание чл. 430,ал.1 от ТЗ и чл.79,ал.1 от ЗЗД за присъждане на сумите: 4 715,31 лв.-главница / за горницата над 36 400 лв. до 41 115,31 лв./, 2 665,50 лв. – възнаградителна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г. и на сумата 523,25 лв. – мораторна лихва за периода от 5.01.2023 г. до 1.08.2023 г., дължими съгласно сключения между страните договор за потребителски кредит № F./5.09.2022 г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, изразяваща се в допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото вещите лица от назначената експертиза за размера на шрифта на текста в процесния договор са били работили върху ксероксно копие на същия, вместо върху оригинала му, което е довело до неправилни изводи относно неспазване на разпоредбите на чл.10 ал.1 във връзка с чл.23 от ЗПК.Навеждат се и оплаквания относно това, че неспазването на размера на шрифта е незначително и не би могло да води неравноправност в условията за сключване на процесния договор, като основание за нищожност на последния. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1,т.2 и т.3 ГПК. Ответникът по касационната жалба Ц. Ж. Ц. в депозирания писмен отговор от неговия особен представител изразява становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над допустимия минимум намира, че касационната жалба е редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: В отношенията между страните, възникнали съгласно сключения между тях договор за потребителски кредит от 5.09.2022 г., кредитополучателят Ц. като потребител има право на защита съгласно Закона за потребителския кредит. С отговора на исковата молба от 24.04.2024 г. от страна на ответника се прави възражение, че договорът за потребителски кредит е нищожен, съответно недействителен на посочени основания, като първото посочено основание е, че не е спазено изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК договорът с приложенията да бъде изготвен като писмен документ с размер на шрифта не по-малък от 12 pt. Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,ал.1, чл.11,ал.1,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1,т.7-9, договорът за потребителски кредит е нищожен. Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Според изложеното от съда, нормата на чл.10,ал.1 от ЗПК е защитна за потребителя и императивно изисква договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен (или друг траен) носител с размер на шрифт не по-малък от 12 pt. Прието е, че в случая това изискване не е спазено от банката. Въззивният съд е разгледал оплакванията във въззивната жалба на Юробанк АД, с които се е претендирало, че шрифтът в размер 11 pt. не е създал неравноправни условия за потребителя, тъй като последният е получил надлежна информация при взимането на решението да сключи договора, погасявал е първите месечни вноски на точната дата и размери, поради което съдът не е следвало да прилага като непропорционална санкцията по чл.23 от ЗПК и е изложил следните съображения: Нормите на чл.10,ал.1 и ал.2 от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета не съдържат изискване относно размера на шрифта, на който следва да се изготвят на хартиен носител договорите за потребителски кредит. Нормата на чл.10,ал.1 от ЗПК въвежда изискване, което е в повече от регламентираните изисквания в чл.10,ал.1 и ал.2 от Директивата – договорът за потребителски кредит да се сключва в писмена форма на хартиен носител с размер шрифт не по-малък от 12 pt. С определение на СЕС от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020 е прието, че чл.10,пар.2 и чл.22,пар.1 от Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт не по-малък от 12. С това определение е изяснено, че доколкото в Директивата не се определят подробно форматът и размерът на шрифта, с които информацията относно условията на договора и последиците от сключването му трябва да бъде предоставена на длъжника при сключването на договор за потребителски кредит, държавите-членки остават по принцип компетентни да установят правила както относно конкретната форма на предоставяне на тази информация, така и относно последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие, че тези правила допринасят за предоставянето на посочената в чл.10,пар.2 от Директивата информация по ясен и кратък начин, както и че уредбата в ЗПК, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, е преценена от СЕС като гарантираща, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, както и като възпрепятстваща използването на дребен шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от съответния потребител. Освен това е изтъкнато, че уредбата в ЗПК се ограничава да предвиди правила относно формата, в която трябва да се представи информацията, и не налага задължения за предоставяне на допълнителна информация извън хармонизирано установената в чл.10,пар.2 от Директивата. Несъмнено е, че тълкуването на СЕС, направено по повод преюдициалното запитване във връзка въведеното изискване по отношение на размера на шрифта и при отчитане последиците от неспазването му (недействителност на договора съгласно чл.22 от ЗПК), има задължителен характер по силата на чл.633 от ГПК. Налице е следователно за банката като кредитор-заемотадел по процесния договор за потребителски кредит, сключен на 5.09.2022 г. между нея и ответника Ц., допустимо за изпълнение на целите на Директивата надлежно законоустановено задължение да изготви и предостави на потребителя-заемополучател договора на хартиен носител с текст с шрифт в размер не по-малък от 12 pt., което свое задължение тя е длъжна да спази. Според състава на ПАС, в случая отклонението при изготвянето на процесния договор за потребителски кредит от изискването на чл.10,ал.1 от ЗПК за размер на шрифта не по-малък от 12 пойнта не е незначително, тъй като договорът е изготвен с размер на шрифта 11 pt. Ответникът е платил първите три вноски, след което е преустановил плащанията, не са сключвани анекси към договора, банката е предявила иска по чл.430, ал.1 от ТЗ и особеният представител е направил възражението за недействителност на договора на основание чл. 22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК с оглед размер на шрифта по-малък от 12 pt. При разглеждането на настоящия казус, съобразявайки доказателствата и обстоятелствата относно поведението и отношенията между страните, настоящата инстанция намира, че допуснатото от кредитора нарушение, изразяващо се в изготвянето на текста на договора с шрифт с размер 11 pt. вместо с предписания от чл.10,ал.1 от ЗПК размер 12 pt., не е несъществено в контекста на Директивата и затова обосновава санкционната мярка приемане на договора за нищожен с произтичащите от това последици – потребителят кредитополучател да дължи да върне само чистата стойност на кредита, а банката-кредитодател да няма право да получи лихви и други разходи по кредита. Оплакванията на банката-жалбоподател, заявени във въззивната жалба, са приети за неоснователни и решението в частта му, обжалвана от банката-жалбоподател следва да бъде потвърдено. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя-ищец се сочат като обуславящи изхода по спора въпроси/ въпроси №№1-4 по номерацията в самото изложение /, които съответстват на оплакванията в КЖ относно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че вещите лица от назначената експертиза за размера на шрифта на текста в процесния договор са работили върху ксероксно копие на същия, вместо върху оригинала му, което е довело до неправилни изводи относно неспазване на разпоредбите на чл.10 ал.1 във връзка с чл.23 от ЗПК. Настоящият състав на ВКС, ТК счита тези въпроси за явяващи се без значение за изхода по конкретния спор, доколкото същите не са обусловили и не обуславят неговия изход, тъй като въззивният съд не се е произнасял по тях и не е формирал правораздавателната си воля въз основа на техните отговори. Това е така, доколкото от страна на ищеца подобни доводи или възражения по приемането на съответни доказателства, не са правени нито пред първата инстанция, нито такива оплаквания изобщо са навеждани във ВЖ от страна на банката, а се поставят за пръв път едва пред ВКС, което е процесуално недопустимо, с оглед уредените в ГПК процесуални преклузии. Последният пети въпрос е за това, дали съдът преди да приложи последиците в разпоредбата на чл.23 ЗПК във връзка с тази на чл.10 ал.1 ЗПК следва да прецени всички конкретни факти,включително и поведението на длъжника и за пропорционалността на санкцията на недействителност на самия договор ,съгласно Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008г. По въпроса е налице константна непротиворечива практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК /решение № 60080/2021 г. по т. д. № 466/2020 г. на I т.о., решение № 60119/2021 г. по т. д. № 1024/2020 г. на I т.о., решение № 50084/09.01.2024 г. по т. д. № 875/2022 г. на I т.о., решение № 50131/2024 г. по т. д. № 1248/2022 г. на I т.о., ;решение по т.д.х№121/25 на Първо т.о. и др./., в която касационната инстанция безусловно приема, че изготвянето на договора за кредит с потребител на шрифт по-малък от 12 се явява нарушение на чл. 10, ал. 1 ЗПК и обжалваното въззивно решение е напълно в съответствие с тази практика. От изложеното следва, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В полза на особения представител на ответника по КЖ- адв. И. О. А. от АК-Хасково се дължи възнаграждение за настоящата инстанция, която с оглед изготвения отговор на КЖ се определя в размер на 418,14 –четиристотин и осемнадесет евро и 14 евро цента, която сума следва да се изплати от предварително внесената по сметка на ВКС от страна на касатора сума. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС,Първо т.о.