Определение № 7267 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6122/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на Столична община, Район „Искър“, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт М. Станчева, против определение № 18421/14.05.2026 г., постановено по административно дело № 5474/2026 г. на Административен съд София-град, II отделение, 28 състав, с което е спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на негова заповед № РИС 26-РД48-26/21.04.2026 г. до приключване на съдебното производство с влязъл в сила съдебен акт. В жалбата се развиват доводи, че определението е неправилно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК, при наличието на които може да бъде спряно предварителното изпълнение. Поради това, жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното определение и разрешаване на спора по същество с постановяване на друг съдебен акт, с който да бъде оставено без уважение предявеното от М. А., Е. М. В., Л. М. В. и В. М. С. искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по частната жалба – М. А., Е. М. В., Л. М. В. и В. М. С., чрез адвокат И. Стоянов, изразяват становище за неоснователност на частната жалба и също претендират разноски за настоящото производство. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответните страни във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Главното производство, развиващо се пред Административен съд София-град /АССГ/, е по реда на чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и е образувано по жалбата на М. А., Е. М. В., Л. М. В. и В. М. С., чрез адвокат И. Стоянов, срещу заповед № РИС 26-РД48-26/21.04.2026 г. на кмета на район „Искър“ при Столична община, с която е прекратено наемното правоотношение с М. В. В. и членовете на домакинството й, възникнало на основание издадена настанителна заповед № РИС19-РД66-25/09.04.2019 г. за общинско жилище, находящо се в град София, [жк], [адрес], състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения. В заповедта е даден едномесечен срок за освобождаване на жилището, считано от датата на получаването й. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното й изпълнение с твърдение, че наемателите са лица с увреждания, а последният от тях е родител с малолетни деца, поради което незабавното напускане на апартамента ще им причини значителни и труднопоправими вреди. С атакуваното в настоящото производство определение съдът е спрял предварителното изпълнение на посочената заповед. Приел е, че то не е предназначено да защити държавни или обществени интереси или живота и здравето на гражданите. Спирането няма да причини труднопоправими за административния орган вреди, а напротив – с него ще бъде засегнато правото на жалбоподателите да ползват имота до влизане в сила на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение, което би довело за тях до настъпване на значителни имуществени вреди от наемане на друг имот. Така постановеното определение е неправилно. Предварителното изпълнение на процесната заповед се основава на изричната разпоредба на чл. 46, ал. 5 от ЗОбС. В случая общественият интерес, свързан с изпълнението на административния акт, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателите следва да установят наличие на особено важен за тях интерес или причиняване на значителна или трудно поправима вреда. Тяхно е задължението да я посочат по вид и размер, за да се прецени отрицателния ефект, който би настъпил, и върху тях лежи тежестта да я докажат, което в настоящия случай не е сторено. В предявеното с жалбата искане липсва дори елементарна конкретика, извън преписа на част от първото изречение от разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК и твърдението, че адресатите на административния акт са лица с увреждания. Следва да се подчертае, че предвид тежестта на доказване, която несъмнено е за оспорващите, непосочването от тях на конкретни факти и обстоятелства относно личното им положение в контекста на общото твърдение за настъпването на вреди от предварителното изпълнение на заповедта и непредставянето на доказателства в тази насока, препятства съда да извърши преценка и относно спазването на прокламираното в чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, право на зачитане на личния и семейния живот, в частност - дължимата съобразно ал. 2 от тази разпоредба проверка. Настоящият състав споделя възражението на частния жалбоподател, че в производството не се представят убедителни доказателства за настъпване на неблагоприятни имуществени последици за М. В. и членовете на семейството й, които да могат да бъдат квалифицирани като трудно поправима вреда в смисъла, вложен от законодателя. Като такава може да се определи само вреда, която не е възможно да бъде репарирана по обезщетителен ред и каквато не се твърди от оспорващите лица. Липсата на конкретни обстоятелства, на които жалбоподателите основават искането си за спиране на допуснатото със закон предварително изпълнение, е лишило самото обжалвано определение на административния съд от каквито и да било фактически установявания, извън формалното заключение, че с уважаване на особеното искане, няма да се затрудни реализирането на правата и задълженията и няма да настъпят вреди за административния орган, като по този начин съдът неправилно измества доказателствената тежест върху кмета на район „Искър“, а не върху жалбоподателите. Изложеното води до извод за липса на предпоставките за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на обжалваната заповед. Не се установява, че прилагането на чл. 46, ал. 5, предложение второ от ЗОбС би накърнило значими права на М. А., Е. М. В., Л. М. В. и В. М. С. - имуществени или неимуществени. Предварителното изпълнение не би ги оставило и без подслон, доколкото не се касае за заповед за изземване, а за заповед за прекратяване на съществуващо наемно правоотношение. Стигайки до противоположни изводи, административният съд е постановил материално незаконосъобразно и необосновано определение. То следва да се отмени и да се постанови ново по съществото на спора, с което искането за спиране бъде отхвърлено като неоснователно. Предвид изхода на спора, ответниците следва да заплати на касатора разноски в минимален размер от 102,26 евро. Мотивиран така, съдът