Определение № 3098 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12077/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Г. Пчелин за допълване на Определение №12986 от 21.12.2023 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 12077/2023 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с определението съдът е оставил в сила определение от 13.10.2023 г. на Административен съд (АС) - Благоевград по КАНД № 448/2023 г., но в съдебния акт липсва произнасяне относно разноските по проведеното производство. Сочи, че присъждането на разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК, респективно чл. 81 във вр. с чл. 78 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед крайния правен резултат по делото. Разноските са своевременно претендирани и доказани по размер. Прави искане определението да бъде допълнено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът – директорът на Националното тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) изразява становище за недопустимост, алтернативно – за неоснователност на искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди изложеното в искането и доказателствата по делото, намира следното: Съгласно нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът, по искане на страните, може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В настоящия случай, с Определение №12986 от 21.12.2023 г. по адм. дело № 12077/2023 г. ВАС е оставил в сила определение от 13.10.2023 г. на АС - Благоевград по КАНД № 448/2023 г. Определението, чието изменение се иска е окончателно и не подлежи на обжалване. Същото е постановено на 21.12.2023 г. Молбата, с която се иска допълване на определението е подадена по пощата на 16.02.2024 г. Следователно, искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в след преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и следва да бъде оставено без разглеждане, като процесуално недопустимо, а образуваното по искането производство следва да бъде прекратено. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение,