Определение № 702 от 19.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5199/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, т. 2 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК Образувано е по касационна частна жалба на М. С. Г., ЕГН [ЕГН], и Д. И. Г., ЕГН [ЕГН], чрез адв.Е. Р. срещу определение №1360/14.09.2023г., постановено по [населено място] №290/2023г. по описа на ОС Плевен, с което съдът е изменил своето решение в частта за разноските, като ги е осъдил да заплатят на насрещната страна направените разноски по първоинстанционното дело в размер на 500лв. Молят, при отмяна на въззивното решение, като незаконосъобразно да бъде отменено и обжалваното определение за разноски. В изложението на касационните основания се посочва, че определението е очевидно неправилно. Ответникът по частната жалба не е депозирал писмен отговор. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на въззивен съд по чл. 248 ГПК. За да се произнесе по нейната основателност, съставът на Върховния касационен съд, съобрази следното: С определение №1360 от 14.09.2023г., постановено по в. [населено място] №20234400500290 по описа за 2023г., ОС – Плевен по молба на въззивика Б. Г. Л. е изменил на основание чл. 248 ГПК решение №243 от 16.06.2023г. на Плевенски ОС по в.гр.д. № 290/2023г., в частта му за разноските, като е осъдил М. С. Г., ЕГН [ЕГН] и Д. И. Г., ЕГН [ЕГН] да заплатят на Б. Г. Л., ЕГН [ЕГН], направените по делото разноски в производството пред РС-Левски по гр.д. №637/2022г. в размер на 500лева. За да уважи молбата, съдът е съобразил, че с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивникът има право и на разноските, които е направил пред първата инстанция, която сума в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение е била поискана още с въззивната жалба. С определение №623/14.02.2024г., постановено по к. [населено място]. №5200/23г., настоящият състав не допуска касационно обжалване на въззивно решение №243/16.06.2023г. по в. [населено място] №20234400500290/2023 г. по описа на ОС – Плевен. При този изход на касационното производство и доколкото съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК дължимостта на разноските се определя с оглед основателността, респективно неоснователността на предявения иск, то частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното въззивно определение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение