Определение № 11781 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9842/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Народно читалище „Иван Вазов 1908“, с.Здравец, обл.Търговище, представлявано от председателя Д.Димитров, чрез процесуален представител адв. А.Станчева, против Определение №1193 от 20.08.2024 г., постановено по адм. дело № 42/2024 г. по описа на Административен съд - Търговище, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на Решение № 1006 от 19.07.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд за намаляване на адвокатското възнаграждение. Счита, че възнаграждението, определено в минималния размер, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.) се явява справедливо, обосновано и съответно на реално предоставената правна помощ. Иска да се отмени обжалваното определение и се измени Решение № 1006 от 19.07.2024 г., постановено по адм.д. № 42/2024 г. по описа на АС-Търговище в частта за разноските, като се присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. Претендира и направените разноски в настоящото производство, за което представя списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Ответната страна – Комисия по чл.23 от Закона за народните читалища при община Търговище, назначена със Заповед № РД-3-1023/04.09.2023 г. на Кмета на община Търговище, не е взела становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: С Решение № 1006 от 19.07.2024 г., постановено по адм.д. № 42/2024г. по описа на АС-Търговище, по жалба на Народно читалище „Иван Вазов 1908“, с.Здравец, обл.Търговище, представлявано от председателя Д.Димитров, чрез процесуален представител адв. А.Станчева, е обявена нищожността на Решение на Комисията по чл.23 от Закона за народните читалища при община Търговище, назначена със Заповед № РД-3-1023/04.09.2023 г. на Кмета на община Търговище, обективирано в протокол № 3 от 11.09.2023 г. за разпределение на годишната държавна и общинска субсидия за 2023 г. и преписката е изпратена на Комисията за ново произнасяне, съгласно дадените от съда указания. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на Народно читалище „Иван Вазов 1908“, с.Здравец, обл.Търговище е присъдно адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева /при претендирано 1000 лева/, като е уважено направеното от ответната страна възражение за прекомерност. С обжалваното в настоящото производство определение съдът е оставил без уважение молбата на Народно читалище „Иван Вазов 1908“, с.Здравец, обл.Търговище, представлявано от председателя Д.Димитров, чрез процесуален представител адв. А.Станчева за изменение на решението, в частта за разноските. Съдът е посочил, че е намалил размера на претендираното адвокатско възнаграждение, позовавайки се на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., че не е обвързан с посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, че е отчел липсата на значителна фактическа и правна сложност на повдигнатия спор, както и че жалбата е разгледана само при събиране на писмени доказателства, в едно съдебно заседание. По отношение на претендираните разноски, направени пред ВАС във връзка с обжалване на Определение № 392/28.09.2023 г. по адм.д. № 166/2023 г. по описа на АС-Търговище съдът е посочил, че не могат да се присъдят в производството по адм.д. № 42/2024 г., тъй като обжалваното определение е било оставено в сила и не е било налице основанието по чл.226, ал. 3 от АПК. Настоящият състав на ВАС намира, че определението в частта, в която съдът е оставил без уважение молбата на Народно читалище „Иван Вазов 1908“, с.Здравец, обл.Търговище, за изменение на решението, в частта за разноските, досежно присъденото адвокатско възнаграждение, е неправилно. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Условие за възлагането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган е те да са действително направени. В случая оспореният административен акт е обявен за нищожен от съда, т.е. на оспорващия се дължат направените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Страната, чрез пълномощника си е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева – платено в брой, видно от представения в първоинстанционното производство договор за правна защита и съдействие /стр.93 от делото/. По делото е безспорно, че ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата гласи, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. То се определя въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие, като уговореният размер трябва да бъде справедлив и обоснован, но не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 г. Следва да се посочи, че въпросът за минималното адвокатско възнаграждение е коментиран от СЕС по съединени дела С-427/2016 и С-428/206, като съдът е посочил, че преценката на всички относими обстоятелства, необходими за осигуряване изпълнението на посочената легитимна цел, се извършва от националния съд. Разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява във всеки конкретен случай съобразно предмета на спора, материалноправния интерес, положения труд, продължителността на процеса, проявената активност и съдържанието на предоставената защита, като техният размер следва да бъде съобразен и с действително направените от спечелилата страна разходи за защита от адвокат. Цитираното от първоинстанционния съд Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 не променя това разрешение. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес. Предвид изложените съображения и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, както и че процесуалния представител на жалбоподателя в производството пред АС-Търговище е изготвил и подал жалбата и допълнение към нея, няколко молби във връзка с дадени от съда указания, писмени бележки и участие в открито съдебно заседание, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева /в минималния размер, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. се явява справедливо /справедливо остойностява заплатеното от страната, с оглед на всички обстоятелства по делото/ и обосновано, по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и не следва да бъде редуцирано като прекомерно. Ето защо оспореното определение като неправилно в частта, в която е отхвърлена молбата за изменение на Решение № 1006 от 19.07.2024 г., в частта за разноските досежно присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде отменено и се постанови друго, с което се измени решението в тази част. По отношение на претендираните разноски направени пред ВАС във връзка с обжалване на Определение № 392/28.09.2023 г. по адм.д. № 166/2023 г. по описа на АС-Търговище, настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд и с оглед правомощията си по чл.221, ал. 2, изр. последно от АПК, препраща към тях. В тази част обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно се явява искането на частния жалбоподател за присъждане на разноски в настоящото производство. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно, а се развива в допълнение или изменение на вече постановен съдебен акт, като цели да отстрани пропуски, свързани с произнасянето относно дължимостта и размера на разноските, направени от страните в съответната инстанция. Следователно редът за защита по чл. 248 ГПК се прилага при постановен краен за съдебното производство акт, като преценката за основателност на искането е съобразно претенциите и доказателствата за разходи по водене на делото, направени до приключване на устните състезания. Ето защо в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани, независимо от частичната основателност на искането.