Определение № 1585 от 02.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1060/2025 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба вх. № 5853 от 23.03.2026 г., подадена чрез ССЕВ на 20.03.2026 г., от „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД, [населено място] за освобождаване на внесена за обезпечение сума в размер на 7911, 55 лв. /с равностойност 4045, 11 евро/ и превеждането й по сметката на молителя с оглед недопускането касационно обжалване на решението по в. гр. д. № 542/2024 г. на Окръжен съд – Монтана и погасяване на задълженията на молителя към ищеца М. Р. Х.. В срока за отговор М. Р. Х. чрез пълномощника си адвокат К. изразява становище, че не възразява внесената за обезпечение сума да бъде възстановена на молителя. За да се произнесе по постъпилата молба, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение взе предвид следното: С определение № 950 от 24.03.2025 г. по ч. т. д. № 575/2025 г. на Върховен касационен съд, ІІ т. о., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, след констатация, че касаторът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е внесъл по специалната набирателна сметка в БНБ на ВКС обезпечение в размер на 7 911, 55 лв., което надхвърля сумата от 3412, 50 лв., предмет на обжалваното въззивно решение, е спряно изпълнението на решение № 36 от 05.02.2025 г. по в. гр. д. № 542/2024 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е потвърдено решение № 73 от 10.06.2024 г. по гр. д. № 58/2023 г. на Районен съд – Берковица в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Р. Х. разликата над сумата от 4499, 05 лв. до сумата от 7911, 55 лв., заявена като частична претенция от общия размер от 15 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени щети на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС], ведно със законната лихва от 30.01.2023 г. до датата на окончателното плащане. С определение № 3032 от 28.10.2025 г. по т. д. № 1060/2025 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд - Монтана. При направената справка на 07.04.2026 г. от счетоводител на ВКС е установено, че сумата от 7911, 55 лв. /с равностойност 4045, 11 евро/ се намира по сметката на ВКС за държавните такси. Видно от представените с обсъдената молба и молба от 29.05.2026 г. писмени доказателства – запорни съобщения, платежни нареждания и разпореждане на ЧСИ В. Матова, рег. № 860, с район на действие – СГС от 11.11.2025 г., постановено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнително дело № 605/2025 г., посоченото изпълнително дело е образувани въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. № 542/2024 г. на Окръжен съд – Монтана в полза на ищеца М. Р. Х. срещу „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД и дължимите от застрахователното дружество суми по изпълнителното дело са напълно издължени, което е обусловило приключването му. Към датата на депозиране на молбата за освобождаване на внесеното обезпечение не е изтекъл едногодишният срок по чл. 82 ГПК. При тези данни и с оглед липсата на противопоставяне от насрещната страна молбата за освобождаване на внесената като обезпечение сума е основателна. С оглед изпълнението на осъдителното въззивно решение и целта на обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение в размер на 3 412, 50 лв. Досежно депозираната сума над 3 412, 50 лв. липсва основание за внасянето и задържането й. Посоченото налага сумата от 4 045, 11 евро /с равностойност 7911, 55 лв./ да бъде освободена и да бъде преведена по сметка на молителя. Доколкото сумата се намира по сметка на ВКС за държавните такси делото следва да бъде докладвано на заместника на председателя на ВКС и ръководител на Търговска колегия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение