Определение № 632 от 17.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2160/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Д. Е.” Е. (в несъстоятелност), [населено място] срещу определение № 120 от 19.06.2019 г. по т. д. № 2531/2018 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставено без уважение искането на търговското дружество за допълване на постановеното по същото дело определение № 39 от 13.03.2019 г. с диспозитив за обезсилване на Заповед № 2336/23.08.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 3572/2016 г. на Сливенски районен съд, както и за обезсилване на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. По съображения, подробно изложени в частната жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба – „Първа Инвестиционна банка” АД, [населено място] – в писмен отговор от 31.07.2019 г. оспорва същата и моли за оставянето й без уважение като неоснователна. Ответникът „О. БГ” Е. (н.), [населено място] и синдикът на същото дружество А. М. – заявяват становище, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но е процесуално недопустима. Обжалваният акт е постановен по реда на чл. 250 ГПК. С него е допълнено постановеното по делото определение № 39 от 13.03.2019г., с което, поради заявен от банката-касатор отказ от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, са обезсилени постановените по спора решения и касационното производство е прекратено. С атакуваното определение е оставено без уважение искането на ответника по касация „Д. Е.” Е. (в несъстоятелност), [населено място] за обезсилване на заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 3572/2016 г. на Сливенски районен съд и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Безспорно, определението за прекратяване на производството поради отказ от иска е преграждащо и подлежи на обжалване. Не подлежи на обжалване обаче определението, с което съдът е отказал да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Макар да е последица от отказа от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК и от прекратяването на производството по него, този акт е самостоятелен, а не част от прекратителното определение. Ето защо обжалваемостта му не произтича от обжалваемостта на това определение. Определението, с което съдът оставя без уважение искането за обезсилване на заповедта за изпълнение не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, за които е допустим инстанционен контрол, тъй като, от една страна, същият не прегражда развитието на производството, а от друга страна – в закона липсва изрично предвидена възможност за обжалването му. На обжалване подлежи единствено определението, с което се обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основана нея изпълнителен лист. В този смисъл е и последователната практика на касационната инстанция (напр. определение № 236 от 11.05.2010 г. по ч. гр. д. № 238/2010 г. на ІІІ г. о., определение № 933 от 15.12.2010 г. по ч. т. д. № 834/2010 г. на І т. о. и др.) С оглед на изложеното, подадената частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение