Решение № 6665 от 17.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Управителя на Националния осигурителен институт чрез юриск. Стоименова против Решение № 17442 от 22.05.2025 г., постановено по адм. дело № 3213 по описа за 2025 г. на Административен съд София град, с което е отменено Решение № 3305-040-15 от 25.02.2025 година на Управителя на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане [номер] изх.№ 2113-5--789# 13 от 30.12.2024г на началник отдел ОПД- Дирекция Европейски регламенти и международни договори в НОИ.В рамките на касационното производство е настъпила законодателна промяна на чл.98 ал.1 от КСО,поради което и на основание чл.153 ал.3 от АПК като касатор в производството е конституиран Директора на ТП на НОИ-София град. Същият чрез юриск.Стоименова поддържа жалбата си в подробни писмени бележки и моли съда да я уважи по изложените в тях съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждание. Посочените от касатора пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът- М. В. Т., при редовно призоваване, чрез адв.Черногорски в писмен отговор, оспорва касационната жалба изцяло и излага подробни съображения. Претендира адвокатско възнаграждение,но не представя доказателства за плащането му. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София е отменил Решение № 3305-040-15 от 25.02.2025 година на Управителя на Националния осигурителен институт и потвърденото с него разпореждане [номер] изх.№ 2113-5--789# 13 от 30.12.2024г на началник отдел ОПД- Дирекция Европейски регламенти и международни договори в НОИ, с което на касатора е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер. Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните норми на КСО и НПОС и процесуалноправните на АПК. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: На 13.07.2023г. от датската осигурителна институция, чрез системата за електронен обмен на социалносигурителна информация в ЕС е постъпило „Искане за пенсия за старост“ и Р 5000 „Осигурителни периоди/ периоди на пребиваване“. Видно от това искане ответницата по касация е подала заявление за пенсия на 30.05.2023г., с приложено сканирано копие на диплома за висше образование. С СЕД Р5000 датската институция е удостоверила стаж за право и размер на пенсията от 20г.07м. и 03дни за периоди на пребиваване от 10.12.2002г. до 13.07.2023г.,съответно до датата на подаване заявлението - 20г.05м. и 20дни. С писмо от 23.08.2023г. до ответницата по касация е изпратено писмо относно необходимостта да представи български документи за осигурителен стаж или заверени от датската институция техни копия. На 05.09.2023г. са представени два броя трудови книжки и заверено копие от удостоверение за раждане на дете с дата на раждането [заличен текст]. При установена незаписана крайна дата на осигуряване в трудовата книжка за периода 1986/1987/88 от осигурителя Национален музей „Земята и хората“ е поискана справка в разплащателните ведомости и издаване на УП-3, респ. за периода 05.09.1988-01.04.1989 – от осигурителя „Електроника София“ АД. След представяне исканите удостоверения е прието, че българският стаж на жалбоподателката е 12г 09м и 18дни и обхваща периода 01.10.1980-01.05.2002г. с определени прекъсвания. Периода на бременност и майчинство се включва в периода на трудово правоотношение с „Инкомс инвест“ от 01.04.1989 до 10.12.1992 продължило 03г.08м.и 07дни зачетен по трудова книжка. Затова и същият не е зачетен отделно,доколкото не е налице основание за зачитането му по КТ от 1986г. След преглед и на документите относно придобитият в Дания стаж е прието,че общият стаж във връзка с правото на пенсия възлиза на 33г.,03м и 08дни.Респ. до изискуемият за жените през 2023г. не достигат 03г. и 22дни. Жалбоподателката е уведомена с правото и по чл.9а ал.2 КСО, като на 05.08.2024 са внесени осигурителните вноски за недостигащият стаж и ТП на НОИ София-град е изпратена служебна бележка за посоченото обстоятелство. Като следствие и с посоченото разпореждане на жалбоподателката е отпусната пения за ОСВ по чл.68 ал.1 и 2 КСО вр. чл.9а ал.2 КСО. Съгасно чл.10 ал.2 от НПОС пенсията е изчислена в пропорционален размер от минималния за пенсиите по чл.68 ал.1 и 2 КСО. Във връзка с установяване осигурителния доход е посочено,че съгласно чл.2 ал.2 НПОС лицето е длъжно да представи документи за осигурителен доход преди 01.01.2000. Данните за тези периоди не се съхраняват в НОИ освен в хипотезите на чл.40 ал.9 НПОС. Чрез анализ на нормативната уредба уреждаща задълженията за предаване ведомости за заплати в НОИ от осигурител с прекратена дейност е посочено,че такова задължение възниква едва от 01.01.2006г. Длъжностното лице не е установило предадени ведомости от „Инкомс Инвест София“,респ. е уведомило ответницата по касация за необходимост от представяне на УП.2 за посоченият период.Поради тази причина на 30.12.2024г ведно с оспореното разпореждане осигурителният орган посочил и причините ,поради които пенсията е разпоредено да се изплаща в минимален размер.Те се колренят в неустановения според органа осигурителен стаж в "Инком инвест" за периода 01.01.1990г- 10.12.1992г. В провелото се обжалване по административен ред, Управителят на НОИ отхвърлил жалбата на М. Т.. Посочените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се преценяват от съда като неоснователни. Съдебното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено при правилна преценка на писмените доказателства спрямо относимата към казуса материалноправна уредба. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Нормата на чл.10 ал.2 НПОС предвижда ,че пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането.В случая спорният осигурителен период е при осигурителя „Инком Инвест София“ за периода 01.01.1990-10.12.1992,за който няма данни да е издавано УП-2. Процесният период е удостоверен с отбелязвания в трудовата книжка ,в която ясно е посочен периода на полагания труд,длъжността на осигуреното лице,както и получаваното възнаграждение.Трудовата книжка е оформена редовно и не е оспорена от органите по осигуряването.Ето защо и съгласно НПОС същата представлява годен документ за удостеверяване на осигурителния стаж на лицето. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила.В тази насока настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд,че от данните по делото се установява,че спорният осигурителен период е в размер на 3г. и 22дни. Дължимите осигурителни вноски са заплатени по реда на чл.9а ал.2 КСО,което е надлежно установено с писмо изх.№ 4031-21-463/18.11.2024г на ТП на НОИ София град- стр.29 от първоинстанционното дело. Ето защо и правилно е преценено от състава на АССГ,че при безспорно навършена изискуема възраст и при надлежно упражнено право по чл.9а ал.2 КСО, липсват предпоставки за приложението на чл.10 ал.2 НПОС. Тези фактически установявания водят на извода за липсата на предпоставка за определяне пенсия в минимален размер доколкото за установените и зачетени трудови периоди е установим размерът на осигурителния доход, а за недостигащите,респ. неустановени периоди са заплатени осигурителни вноски съобразно указанията на служителите на НОИ. С оглед гореизложеното, оспореното решение на Административен съд София град е правилно и законосъобразно, не страда от пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл.209, т.3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация,но с оглед липсата на представени доказателства за извършването им такива не се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,