Определение № 155 от 10.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4410/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по искане на ответника по делото [фирма] [населено място] за допълване на определение № 183/14.03.2018г. на ВКС, постановено по същото дело по чл. 288 ГПК, в частта за разноските. В срока за отговор, ищцата М. С. не е взела становище. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е основателна. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той допълва акта си, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В настоящия случай не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с определение по чл. 288 ГПК, но ВКС е пропуснал да се произнесе по искането за разноски, направено с отговора на касационната жалба. Към искането за разноски са приложени договор за правна помощ и съдействие, който съдържа и разписка за плащане на адвокатското възнаграждение в размер на 552лв., поради което и съгласно разясненията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГКТК на ВКС предпоставките за присъждане на направените разноски по чл. 248 ГПК са налице. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение