Определение № 3607 от 01.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2026 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 6194 от 25.03.2026 год. на молителите А. П. Г.-Б., Е. Н. Б. и К. Е. Б. – малолетна, действаща чрез своите законни представители А. П. Г.-Б. и Е. Н. Б., чрез адв. Р. А. /надлежно упълномощена/, срещу определение № 1094 от 06.03.2026 год., постановено по гр. дело № 503/2026 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на влязлото в сила решение № 789 от 09.06.2025 год., постановено по гр. дело № 1167/2025 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 833 от 11.02.2025 год., постановено по гр. дело № 12135/2021 год. по описа на Софийски градски съд. Жалбоподателите считат, че обжалваното определение е неправилно и молят същото да бъде отменено. Поддържат, че съставът на ВКС е нарушил нормата на чл. 306, ал. 1 ГПК, тъй като е оставил без разглеждане молбата за отмяна, въпреки наличието на конкретни фактически твърдения, че страната вследствие на нарушаване на съответните правила не е била надлежно представлявана от адвокат. Не дал указания за отстраняване на нередовностите и вместо да квалифицира молбата като нередовна, я квалифицирал като недопустима /Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело №7/2014 год., ОСГТК/. Разпоредбата на чл. 305, ал.1, т.5 ГПК групирала няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях било, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. С отмяната по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК се обезпечавало правото на страната на защита по висящ процес, като се осуетявала опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна било налице, когато страната била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание било когато страната не била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК било страната да не е могла да участва лично и/или чрез повереник за заседанието, за което била призована, поради особени и непредвидени обстоятелства. Последните представлявали такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива можело да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. Страната трябвало да изложи твърдения за релевантни за правото й на отмяна факти и да ги докаже. В случая с молба с вх.№ 14676 от 02.06.2025 год. молителите /ответници/ били поискали от въззивния съд да не бъде даден ход на делото поради участието на адв. Р. А., като представител на Висшия адвокатски съвет, в дискусия по предложенията на ПГ ГБРБ-СДС внесени между първо и второ гласуване на Общ законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс №51-553- 37-21 от 16.04.2025 год., на същата дата от 13.00 ч. За участието адв. А. била уведомена по електронна поща с писмо от Висшия адвокатски съвет на 02.06.2025 год., в 14:46 ч., поради което предвид краткия срок от 24 часа от възникване на препятствието до явяване пред въззивния съд, адв. А. била в обективна невъзможност, като единствен процесуален представител на А. Г.-Б. и Е. Б., лично и като законни представители на малолетната К. Е. Б., да отстрани пречката за явяване или да преупълномощи свой колега, който да участва по делото. Към молбата било представено и писмено доказателство – писмото, получено от адв. А. на електронната й поща. Въпреки това въззивния съд дал ход на делото в 13:49 ч. на 03.06.2025 год., приемайки, че не е налице препятствие, което страната да не може да отстрани, с оглед обстоятелството, че адв. Б. /процесуален представител на ответника по жалбата/ също бил поканен и преупълномощил свой колега за явяване в съдебното заседание. Състезателното начало било основен принцип в гражданския процес – чл. 8 ГПК. Затова разпоредбите за призоваването на страните в гражданския процес съдържали детайлна регламентация. Като гаранция за състезателното начало, нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК /в редакцията ДВ, бр. 11 от 2023 год./ задължавала съда да не разглежда делото, когато страната и нейният пълномощник или само пълномощникът са редовно призовани, но са възпрепятствани да се явят по обективни причини, които страната не може да отстрани. Препятствието можело да бъде от различно естество и подлежало на доказване от страната. Касаело се за внезапни и непреодолими обстоятелства, които се случват неочаквано и непредвидимо обективно или субективно /като природно бедствие/, засягащи страната и/или пълномощника – като внезапно заболяване, служебен ангажимент и др. Когато пълномощникът депозирал искане за отлагане на делото поради друг служебен ангажимент и представял съответен документ, съдът имал право на преценка дали този друг служебен ангажимент е внезапен и дали въпреки наличието му пълномощникът би могъл да се яви по делото. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, идентична с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, визирала особени непредвидени обстоятелства, които не са могли да бъдат преодолени от страната и пълномощника или само от пълномощника, но нейният текст не следвало да се възприема и прилага буквално. Причината, поради която адв. А. не могла да се яви пред въззивния съд, била именно особено непредвидено обстоятелство и поради личния характер на упълномощителната сделка било немислимо страната да бъде задължена да ангажира друг адвокат, респ. адвоката да бъде задължен да преупълномощи друг свой колега, вкл. при условията на чл. 25, ал. 4 ЗАдв., за явяване в едно съдебно заседание, освен ако препятствието имало траен характер или ако преупълномощаването било възможно и наложително. Ответникът по частната жалба Г. Л. Г. счита, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Частната жалба е депозирана от надлежни страни, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, предходният тричленен състав на Върховния касационен съд е изложил съображния, че за да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на която в случая се позовават молителите, следва страната да не е могла да участва в заседанието по делото лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Това основание за отмяна на влязло в сила решение изисква настъпване на факти от форсмажорен характер, които обективно са съставлявали непреодолима и непредвидима пречка за участието на страната или на нейния представител по делото. Поради това, за да е допустима, молбата за отмяна, основана на 303, ал. 1, т. 5 предл. последно ГПК, следва да съдържа оплаквания, които да очертават настъпване на такова именно обстоятелство. Приел е, че в случая твърдяната от молителите причина, поради която процесуалният им представител адв. А. не е присъствала в последното проведено съдебно заседание пред въззивния съд, не попада в предметния обхват на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като участието й в дискусия в същия ден не е нито внезапно и неочаквано, нито обективно препятствие, което при това да е не е могло да бъде избегнато. В молбата за отмяна е изложено същото обстоятелство, което молителите са посочили и в касационната си жалба, по която не е допуснат касационен контрол на въззивното решение. Това обстоятелство е обсъдено в определението от 20.11.2025 год., постановено по реда на чл. 288 ГПК, като е прието, че същото не е нито внезапно и непредвидимо, нито непреодолимо. В обобщение и като се е позовал на разясненията, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, предходният състав на Върховния касационен съд е формирал извода, че липсата на твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК или на друго основание по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК налага молбата за отмяна да бъде оставена без разглеждане, поради процесуалната недопустимост на искането за отмяна. Определението е правилно. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, които са изчерпателни – чл. 306, ал. 1 ГПК, и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. Според приетото в мотивите към т. 11 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевентни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. В разглеждания случай в молбата за отмяна са изложени конкретни фактически твърдения, че делото не е било отложено от въззивния съд въпреки наличието на основание за това по смисъла на чл. 142, ал. 2, предл. 2 ГПК, а именно участие на пълномощника на ответниците /молителите/ в дискусия относно предстоящи изменения в Семейния кодекс. Когато допуснати процесуални нарушения са довели до лишаване на страната от възможност да участва в делото, те биха били основание за отмяна на влязлото в сила решение, но само ако не е било възможно релевирането им по реда на редовния инстанционен контрол. Молителите са обжалвали въззивното решение пред Върховния касационен съд, като касационната им жалба съдържа същите оплаквания, които са изложени и в молбата за отмяна /като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, свързан с приложението на чл. 142, ал. 2 ГПК/. Касационната жалба не е допусната до разглеждане с определение № 5324 от 20.11.2025 год., постановено по гр. дело № 3266/2025 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК и не може доводите в нея за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд да бъдат релевирани наново в производството по реда на глава ХХІV ГПК. Следователно молбата за отмяна се явява процесуално недопустима и не ангажира компетентността на съда, както правилно е приел и съставът на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение