Определение № 636 от 13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2150/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение13.05.2014 г.докладчик Борис Илиев
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 128 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 2868/ 2013 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по искане на О. д. на М. на в. р. - П. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 128 от 21.01.2014 г. по гр.д.№ 2868/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 18675/ 2012 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на В. С. К. 16 238,12 лв – обезщетение за имуществени вреди, 2 294,71 лв – обезщетение за забавено изпълнение, законната лихва върху главницата и таксите и разноските по делото. Жалбоподателят сочи в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС и че разглеждането на спора от касационния съд ще има значение за точното прилагане на законите и за развитието на правото по отношение на реализацията на отговорността на работодателя. Счита, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК. Ответната по касация страна В. К. оспорва жалбата и поддържа, че касаторът не е посочил конкретен правен въпрос по допускане на обжалването. Жалбата е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Основателни са възраженията на ищеца по делото, че жалбоподателят не е повдигнал в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК конкретен правен въпрос, който да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд или който да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Той е посочил единствено, че решението противоречи на тълкувателната практика на ВКС и че разглеждането на спора от касационната инстанция ще има значение за развитието на правото във връзка с реализацията на отговорността му като работодател – държавно учреждение. Конкретен, относим към правните разрешения на въззивния съд въпрос, не е повдигнат в изложението. Доколкото няма основания обжалваното решение да бъде счетено за нищожно или недопустимо, касационната инстанция няма право да повдига служебно такъв въпрос в производството по чл.288 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е този, който е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, който касаторът не е посочил. По изложените съображения Върховният касационен съд
Цитирани разпоредби
3- чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 1