Определение № 11 от 06.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2506/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агенция за сигурност, охрана и проучване-щит“ ЕООД срещу определение № 326 от 09.10.2020г. по ч.т.д. № 1562/2020г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частната жалба на дружеството срещу протоколно определение на Апелативен съд – Велико Търново от 15.07.2020г. по т.д. № 1710/2019г., с което е оставена без уважение молбата му с правно основание чл. 265, ал.1 ГПК за присъединяване към въззивната жалба на друго трето лице – помагач на същата главна страна в процеса. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като за ответника в производството и за третите лица – помагачи е от значение установителното действие на мотивите на съдебния акт по чл. 223 ГПК и на всички участници трябва да се даде равна възможност за упражняване на всички съдопроизводствени действия, по смисъла на разпоредбата на чл.221 ГПК, която дава гаранциите за това, поради което определението на апелативния съд подлежи на инстанционен контрол.. Поддържа се, че правото на жалба на третото лице помагач не е поставено в зависимост от това дали страната, на която третото лице-помагач помага, е обжалвала същото решение. Ответниците по жалбата не представят отговор на същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената частна жалба първият състав на ВКС е приел, че тя е недопустима, доколкото в процесуалния закон не е изрично предвидено обжалване на сезирания съд по искане на трето лице да се присъедини към жалбата на страната, на която помага, съответно на друго трето лице, конституирано да помага на същата главна страна, какъвто е конкретният случай, и определението не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Определението е правилно. По реда на чл.265, ал.1 ГПК е предвидено правото на всеки обикновен другар да се присъедини към жалбата на неговия съищец или съответник, като присъединилият се другар става страна във въззивното производство. Другари са само главните страни в процеса, но не и третите лица-помагачи. Последните задължително участват във въззивното производство, ако подпомаганата от тях страна е участник в него. Такъв е и случаят, когато едно от третите лица - помагачи на една и съща главна страна подаде въззивна жалба, тъй като в този случай подпомаганата страна се конституира служебно от съда като въззивник. Следователно, третото лице-помагач, настоящ частен жалбоподател, участва във въззивното производство на основание, различно от предвиденото за главните страни – обикновени другари, поради което определението на апелативния съд по чл.265, ал.1 ГПК, с което се отказва присъединяване към жалбата на трето лице – помагач на същата главна страна, на която помага и частният жалбаподател, не се явява преграждащо нито за въззивното производство, нито за неговото участие в това производство, като законът не предвижда и обжалваемост на това определение. Предвид изложеното, определението на първия тричленен състав на Върховния касационен съд, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл.274, ал. 2, изр. 2 ГПК