Определение № 3735 от 06.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1398/2023 г.

Образувано е по частна жалба на А. Григоров – съдия в Окръжен съд - Плевен, против Определение № 11830/20.12.2022 г., постановено по административно дело № 11425/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение по т. 3 от Протокол № 41/01.11.2022 г. на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на обжалваното определение, като се оспорва възприетия от съда извод за отсъствие на правен интерес от оспорването. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, развити в писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия счита частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд са решенията, обективирани в т. 3 от Протокол № 41/01.11.2022 г. на Съдийската колегия на ВСС, като с т. 3.1. е оставено без уважение възражението на А. Григоров срещу изготвената комплексна оценка от извънредно атестиране, по т. 3.2. е проведено на основание чл. 196, ал. 1, т. 4 ЗСВ извънредно атестиране на съдията, и по т. 3.3. на основание чл. 205, ал. 4, т. 1 ЗСВ е приета комплексна оценка от атестирането му "Много добра" – 98 точки. Върховният административен съд, тричленен състав на Шесто отделение е оставил без разглеждане подадената жалба, на основанието по чл. 159, т. 4 АПК, развивайки мотиви за отсъствие на правен интерес от оспорването, тъй като магистратът е получил най-високата положителна комплексна оценка при атестирането, поради което при оспорване не би могъл да се постигне друг, по–благоприятен за него резултат. Съдебното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. В разпоредбата на чл. 204а, ал. 3 ЗСВ е разписано, че комплексната оценка от атестирането може да е положителна или отрицателна, като степените на положителната комплексна оценка във възходящ ред са: задоволителна, добра и много добра, като именно това е резултатът от атестацията. В конкретния случай с оспореното решение на атестирания съдия е определена най–високата по степен положителна комплексна оценка, поради което този акт е позитивен за него. В този смисъл, правилно съдът е отчел, че в резултат на оспорването не би могъл да се постигне друг, по–благоприятен резултат за жалбоподателя. В сочената в частната жалба хипотеза на чл. 192, ал. 1 ЗСВ, не се съдържа правило, според което при участие в конкурс за повишаване в длъжност на магистрат, да се взема предвид не само степента на положителната комплексна оценка от последното атестиране, но и цифровото й изражение в брой точки. Според тази норма един от критериите за класиране на кандидатите за повишаване в длъжност от конкурсната комисия са „резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет“, без значение каква е последната атестация - периодична или извънредна. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт, като в следващите алинеи липсва регламент за това на базата на какви критерии следва да се извършва преценката при формиране на оценката по чл. 40а, ал. 1, т. 1, така както е указано за оценката по чл. 40а, ал. 1, т. 3 – разгледани и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите. От тук следва, че под „резултатите от последната атестация“ по смисъла на чл. 192, ал. 1 ЗСВ и на чл. 40а, ал. 1, т. 1 от Наредбата, във връзка с чл. 204а, ал. 3 ЗСВ, следва да се има предвид резултатът, с който е завършила тази атестация според нейната степен /задоволителна, добра или много добра/, към която преценка комисията следва да добави и резултатите от извършени на магистрата проверки, след което да формира обща оценка по шестобалната система с точност до 0,25 по този критерии, който е един от трите критерия за крайната оценка на кандидатите в конкурса. Предвид изложените мотиви, следва изводът, че процесното решение на СК на ВСС, с което е определен най-високия резултат от последната атестация на жалбоподателя е позитивно за него, не засяга права и законни интереси, както и не създава задължения, поради което правилно съдебното производство е било прекратено на основанието по чл. 159, т. 4 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия