Определение № 2634 от 10.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 619/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на Л. Ю., гражданин на Турция, роден на [дата]., против Определение № 1532 от 03.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1260 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-област. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по негова жалба против мълчалив отказ на министъра на правосъдието да се произнесе по преписка № 20315/24.10.2024 г. по описа на Министерство на правосъдието. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства, че същите са извършени. Ответникът – министър на правосъдието със седалище в София, на ул. „Славянска“ № 1, оспорва частната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 232 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Не претендира разноски за настоящото производство. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение решаващият състав на Административен съд – София-област, на основание чл. 159, т. 5 АПК, е оставил без разглеждане, като просрочена, жалба на Л. Ю., гражданин на Турция, роден на [дата]., против мълчалив отказ на министъра на правосъдието на Република България да направи предложение по реда и в срока на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) по преписка № 20315/24.10.2024 г. по описа на Министерство на правосъдието и е прекратил производството по делото. Производството по първоинстанционното дело е образувано по жалба на Ю. против мълчалив отказ на министъра на правосъдието на Република България да направи предложение по реда и в срока на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗБГ по преписка № 20315/24.10.2024 г. по описа на Министерство на правосъдието, образувана по молба на лицето за придобиване на българско гражданство по натурализация. Съдът е установил от фактическа страна, че Ю. подал на 24.10.2024 г. до министъра на правосъдието на Република България молба за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 3 ЗБГ – единият родител е български гражданин (л. 19 от първоинстанционното дело), която е регистрирана под № 20315/2024 г. (л. 18, пак там). Установил също, че, към датата на оспорване, Министерство на вътрешните работи не е изразило становище по молбата на Ю. за придобиване на българско гражданство. От правна страна съдът е преценил, че по казуса е налице хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗБГ, както и че предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ представлява годен за обжалване предмет – индивидуален административен акт. Счел е, че предложението на министъра на правосъдието до Президента на Република България за издаване на указ или за отказ за издаване на указ за придобиване на българско гражданство по натурализация е следвало да се направи най-късно до 24.06.2025 г. Приел е, че след тази дата е налице формиран от административния орган мълчалив отказ да се произнесе с акт по чл. 34 ЗБГ. Приел е също, че първоинстанционият жалбоподател не е спазил срока по чл. 149, ал. 2 АПК (в относимата редакция на разпоредбата) за съдебно оспорване на формирания мълчалив отказ. Мотивирал се е, че доколкото този срок е изтекъл на 24.07.2025 г., а жалбата е подадена до съда чрез Министерство на правосъдието на 12.11.2025 г. (л. 9-10, пак там), е налице просрочие на същата. С тези доводи, съдът е постановил определението, предмет на инстанционен контрол, в настоящото производство. Определението е правилно, като краен резултат, но по съображения, различни от изложените в него. Законът за българското гражданство не предвижда съдебно обжалване на предложението по чл. 34 ЗБГ, което министърът на правосъдието отправя до Президента на Републиката за издаване или за отказ за издаване на Указ за придобиване, възстановяване, освобождаване или лишаване от българско гражданство. Съобразно практиката на Върховния административен съд (Определение № 877/26.01.2015 г. по адм. дело № 560/2015 г. на петчленен състав; Определение № 13905/16.11.2017 г. по адм. дело № 7572/2017 г.; Определение № 2827/06.03.2018 г. по адм. дело № 2222/2018 г. на петчленен състав; Определение № 13272/19.12.2025 г. по адм. дело № 11972/2025 г.; Определение № 9456/08.10.2025 г. по адм. дело № 9577/2025 г.), предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради което не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. АПК. От уредената в ЗБГ процедура е видно, че предложението на министъра на правосъдието по чл. 34 ЗБГ има сезираща Президента, респ. Вицепрезидента на страната функция, доколкото производствата, уредени в ЗБГ, не могат да започнат директно пред тях, като овластени по силата на чл. 98, т. 9 и чл. 104 от Конституцията на Република България органи. Предложението по чл. 34 ЗБГ има и подготвителна крайния акт – указ на Президента, респ. на Вицепрезидента – функция, тъй като обобщава събраните в производството по ЗБГ факти и обстоятелства, релевантни за издаване на крайния акт по заявлението на заинтересования гражданин, т.е. това предложение се явява необходима част от производството по издаване на Указа на Президента/Вицепрезидента. Министърът на правосъдието няма правомощия да издава актове за придобиване на българско гражданство по натурализация. По аргумент от чл. 36 ЗБГ, решаващият акт, който би удовлетворил/ не би удовлетворил молбата на Ю. за придобиване на българско гражданство, би бил евентуално издаден Указ на Президента на Република България за придобиване от Ю. или за отказ за придобиване на българско гражданство. Мълчаливият отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК съставлява законно презюмирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправено до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание, т.е. мълчалив отказ по чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 58, ал. 1 АПК би бил налице при неизпълнение в сроковете по чл. 57 АПК на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. След като министърът на правосъдието няма задължение за издаване на индивидуален административен акт, не може да се претендира настъпване на мълчалив отказ. Първоинстанционната жалба е лишена от годен за обжалване предмет, което налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното съдебно производство, както е процедирал и първоинстанционният съд. Постановеното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на частния жалбоподател не се дължат разноски за настоящото производство. Такива не се дължат и на ответника по частната жалба, защото не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия