Определение № 60236 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1957/2021 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. Д. в качеството му на адвокат и председател на АК-Пловдив срещу определение № 95 от 18.3.2021 г, постановено по гр.дело № 366/21 г на ВКС, Трето ГО, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу решение № 3133/11.12.2020 г на Висшия адвокатски съвет и е прекратено производството по делото.Подържа се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, иска се отмяната му и разглеждане на жалбата по същество, тъй като същата е процесуално допустима. Ответникът по частната жалба- Висш адвокатски съвет я оспорва по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез председателя-адв.Р. Н..Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява следното: С протокол № 76 от 11.12.2020 Висшият адвокатски съвет е взел решение № 3133/11.12.20 г, с което ежегодната заверка на адвокатската карта, по смисъла на чл.9 ал.5 от ЗАдв. се извършва чрез полагане на стикер за съответната година.Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет, съобразно броя на членовете й, които са изпълнили задълженията си по чл.49 ал.1 ЗАдв.Това решение е обжалвано от И. П. Д. в качеството му на адвокат и председател на АК-Пловдив, с твърдението, че същото е нищожно, респ.неправилно.Подържа, че решението засяга пряко интересите на всички Адвокатски колегии в страната, както и на всички адвокати, които не са изпълнили задължението по чл.49 ал.1 ЗАдв към Висшия адвокатски съвет за съответната година.Издаването на адвокатска карта и нейната заверка следва да се извършва от съответния адвокатски констатиране наличието на предпоставките за това.Висшият адвокатски съвет разполага единствено с компетентност да избере образеца на адвокатска карта и стикер.С това си решение Висшият адвокатски съвет е излязъл от предоставените му по закон правомощия и е иззел правомощията на адвокатските съвети, което води до нищожност на обжалвания акт.На практика с обжалваното решение се налага дисциплинарно наказание „лишаване от права“,поради неизпълнение на задължението на адвоката по чл.49 ал.1 от ЗАдв, без да е проведено дисциплинарно производство.Счита, че обжалваното решение подлежи на съдебен контрол, доколкото е пряко свързано с възможността за упражняване на адвокатска професия, поради което попада в хипотезата на чл.9 ал.6 от Закона за адвокатурата.Отказът да се извърши заверка на адвокатската карта не е легитимен способ на уреждане на финансовите отношения между адвоката и адвокатската колегия. Висшият адвокатски съвет е отговорил, че подадената жалба е процесуално недопустима, тъй като обжалваното решение не подлежи на съдебен контрол.Подържа, че адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се, съгласно чл.134 ал.1 от Конституцията на РБ, поради което съдебната намеса в дейността й е ограничена до изрично и лимитативно предвидените в Закона за адвокатурата случаи, за които е предвидена обжалваемост на решенията на Висшия адвокатски съвет.Обжалваното решение е изцяло в оперативната самостоятелност на Висшия адвокатски съвет и не попада сред изрично посочените в закона случаи на актове, подлежащи на обжалване, поради което жалбата е процесуално недопустима.Освен това жалбоподателят не притежава процесуална легитимация да обжалва посоченото решение, тъй като същият притежава адвокатска карта, а единствено отказът за идването на такава подлежи на обжалване.Отделно от това адв.Д. не може да обжалва решението и в качеството си на председател на АК-Пловдив, тъй като няма такова правомощие по закон-правомощията на председателя на Адвокатската колегия също са разписани изрично в нормата на чл.92 ЗАдв. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че подадената жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане.Приел е, че ежегодната заверка на картата по смисъла на чл.9 ал.5 от Закона за адвокатурата се осъществява чрез полагане на стикер за съответната година.Стикерът се издава и предоставя на всяка адвокатска колегия от Висшия адвокатски съвет, съобразно броя на членовете й, когато са изпълнени задълженията по чл.49 ал.1 от ЗАдв.Разпоредбата на чл.9 ал.6 /относно обжалваемостта на отказа за издаване на адвокатска карта/ се отнася до успешно издържалите изпита адвокати, които след полагане на клетва следва да се впишат в регистъра на адвокатската колегия и да им се издаде карта по образец.Отказът от издаването на такава подлежи на обжалване пред ВКС / чл.9 ал.6 ЗАдв/.Разглежданият случай не е такъв.Посредством обжалваното решение Висшият адвокатски съвет не отказва да впише адвокат, да му даде карта или да извърши ежегодна заверка на адвокатската му карта.С решението се определя общ начин, по който ще се извършва ежегодната заверка на адвокатските карти на всички адвокати.Няма отказ да бъде заверена адвокатската карта на жалбоподателя, нито на друг адвокат.Ето защо не се касае за индивидуална защита на правата на адв.Д..Последният няма право на жалба и в качеството си на председател на АК-Пловдив.Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.2 от Закона за адвокатурата решенията на Висшия адвокатски съвет са задължителни за адвокатите и органите на адвокатурата и могат да се обжалват пред ВКС само в изрично предвидените в закона случаи.Противното би довело до противоречие с нормата на чл.134 ал.1 от Конституцията на РБ, според която е недопустима намеса във вътрешното самоуправление на адвокатурата като независима организация.Върховният касационен съд не може да се произнася по вътрешни за Адвокатурата спорове относно компетентността на нейните органи и законосъобразността на решенията, които имат вътрешноорганизационен характер. Настоящият състав на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че подадената частна жалба е процесуално допустима, но е неоснователна.Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.Отказът от издаване на адвокатска карта е обжалваем единствено в случая на чл.9 ал.6 от Закона за адвокатурата-когато се нарушава индивидуалното право на успешно издържал изпита адвокат, като се възпрепятства издаването на адвокатска карта или вписването му в адвокатурата.Липсва правен интерес от обжалване на решението от жалбоподателя в качеството му на адвокат, тъй като по отношение на него не е налице отказ, а като председател на АК-Пловдив-не попада в правомощията му обжалването на подобно вътрешно организационно решение.Следователно не е налице активна процесуално правна легитимация.Обжалваното решение не подлежи на съдебен контрол и тъй като не попада сред изрично предвидените в Закона да адвокатурата случаи.Правилно е изведеното от състава на ВКС обобщение, че приемането за допустимо обжалването на решения, извън изрично предвидените в Закона за адвокатурата случаи, би влязло в пряко противоречие с нормата на чл.134 ал.1 КРБ, прокламираща независимостта на българската адвокатура. Воден от горните мотиви, ВКС, Четвърто ГО