Определение № 129 от 07.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1239/2009 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.1 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.2 ГПК. С молба вх. Nо 1077 от 28.05.2010 година адв. К. Г. от АК- С., като пълномощник на М. Д. и Б. М., и двете от [населено място] е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство, съобразно представените документи Поддържа се, че разноските са поискани своевременно - с молба вх. Nо 4015 от 22.10.2009 година, към отговора по чл. 287 ГПК. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 172/22.02.2010 година, постановено по гр.д. Nо 1239/2009 година на ВКС-II отд., НЕ Е допуснато касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 3266/ 20.08.2009 година, заявена от М. С. В., чрез адв.С. Н. АК С. срещу въззивно Решение Nо 174 от 10.07.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 167/ 2009 година на Смолянския окръжен съд по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Произнасяне по направеното искане за разноски няма. В касационното производство,ответниците по касация М. А. Д. и Б. А. М. са представлявани от адв. К. Г.- АК С., който с подадения отговор- възражение по чл. 287 ГПК е оспорил допустимостта на касационното обжалване и е направил искане за присъждане на разноски. Представен е документ за заплатен адвокатски хонорар в размер на 120 лв. Правото да се присъдят направените по делото разноски в исковия процес за такси, адвокатски хонорар, възнаграждение за вещи лице и свидетели и др. се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е едномесечен от постановяване на съдебния акт. При данните по делото, че Определението по чл.288 ГПК е постановено на дата 22.02.2010 година ,а искането за произнасяне по неприсъдените, но поискани със възражението разноски е направено на 28.05.2010 година, следва, че срокът за допълване на това решение, в частта за неприсъдените разноски ,към датата на подаване на молбата по чл. 248 ГПК, е изтекъл .Съдът макар и да е сезиран своевременно със с искането за разноски в касационното производство, същите да са направените за защита на ответниците в размер на 120 лв., тези разноски не могат да бъдат присъдени по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, тъй като искането за допълване на съдебния акт в частта за разноските е направено след едномесечния срок. По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК, състав на ВКС, второ отделение- гражданската колегия