Определение № 249 от 27.04.2015 г. на ВКС по д. № 2006/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на А. А. срещу определение на ВКС, трето г.о. по ч.гр.д. №6253/14 г., с което е върната частната й касационна жалба срещу посоченото въззивно определение, постановено в заповедното производство. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение и е допустима, но неоснователна. В обжалваното определение ВКС е приел, че частната касационна жалба на А. А. е недопустима, като се е позовал на задължителните указания на т.8 от ТР №4/13 г. Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове – чл..130, ал.2 ЗСВ. Прилагат се разрешенията, приети от общото събрание на съответната колегия/колегии на ВКС. Изразените особени мнения към ТР, на едно от които се позовава касаторката, са за сведение и не могат да се използват за прилагане на различно от приетото с ТР разрешение на въпроса.. Обжалваното определение е правилно – съобразено със закона и задължителната практика по прилагането му и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, трето г.о.