Определение № 50037 от 30.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1615/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от адвокат В. А.- особен представител на ответника П. К. М. срещу определение №261927 от 23.03.2022г., постановено по в.гр.д. №3880/2021г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото определение №275685/21.10.2021г. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона, като претендира да бъде отменено и вместо него да бъде уважено искането му за определяне и изплащане на възнаграждение в първоначалния размер от 700 лева. Ответникът по жалбата „Централна кооперативна банка“ АД не представя отговор в законоустановения срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. С определение №275685/21.10.2021г. по в.гр.д. №3880/2021г. въззивният съд определя възнаграждение на особения представител на ответника за въззивното производство в размер от 300 лева, като разпорежда разликата до внесените от ищеца 745.13 лева /първоначално определено възнаграждение за особен представител от въззивния състав/ да бъде върната на вносителя при поискване. С обжалваното определение съдът приема, че молбата по чл.248 ГПК за изменение на определение №275685/21.10.2021г. е допустима, но е неоснователна. Излага мотиви, че с оглед фактическата и правна сложност на делото и преди всичко предвид обема на извършените от особения представител процесуални действия дължимото възнаграждение по реда на чл.47, ал.6 ГПК следва да бъде в размер на 300 лева. Решаващият състав приема, че особеният представител не е депозирал отговор на въззивната жалба, нито е извършил други процесуални действия преди насрочване на делото в открито съдебно заседание. Допълнително излага и доводи, че нормата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на общностното право, като цитира конкретни решения на СЕС. С оглед изложената фактическа обстановка, настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени частично, като искането на особения представител на ответника за определяне и изплащане на възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство следва да бъде уважено до размера на сумата 450 лева. В настоящия случай предмет на спора са искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. с чл.141, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от банката-кредитор срещу ответника в качеството му на поръчител, като от страна на ответника са оспорени сключването на договор за поръчителство, валидността на договора за потребителски кредит, изпълнението на задълженията на банката- кредитор, сочената от ищеца дата за обявяване на вземанията по договора за потребителски кредит за предсрочно изискуеми, като е направено и възражение за погасяване на поръчителството поради изтичане на срока по чл.147, ал.1 ЗЗД. Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца „ЦКБ“ АД, като от страна на ответника, представляван от особения представител адвокат В. А. в срок е представен писмен отговор вх. №25050388/19.03.2021г. /подаден по пощата на 15.03.2021г./. Адвокат А. е представлявала ответника и в о.с.з на 21.10.2021г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че възнаграждението на особения представител в размер на 450 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото. Не могат да бъдат споделени доводите на въззивния състав, изложени в обжалваното определение, че така определеното възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и реално извършените от особения представител процесуални действия във въззивното производство. Необосновано решаващият съдебен състав е приел, че особеният представител не е представил отговор на въззивната жалба, като е игнорирал и обстоятелството, че възнаграждението се определя за цялостната правна защита по делото, вкл. за процесуалното представителство в открито съдебно заседание. Воден от гореизложените съображения настоящият съдебен състав намира за основателно искането по реда на чл.248 ГПК за изменение на въззивното определение относно размера на възнаграждението на особения представител на ответника, като следва да бъде определено и изплатено на адвокат В. А. възнаграждение за въззивното производство в размер на сумата от 450 лева. В останалата част- за разликата от 450 лева до претендираните 700 лева, искането по чл.248 ГПК е неоснователно и определението следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение