Определение № 29 от 11.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 695/2009 г.
ВКСI търговско отделение11.01.2010 г.докладчик Емил Марков
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на „Д” ЕООД-София с вх. № 47022/15.ІХ.2009 г., подадена против въззивното определение № 9* на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-А, от 18.VІІІ.2009 г., постановено по ч. гр. д. № 7060/09 г. В ЧАСТТА, с която е била оставена без уважение частната жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение на СРС, І ГК, 51-и с-в, от 30.ІV.2009 г. по гр.д. № 22753/09 г.: за отказ да бъдат присъдени в полза на този търговец направени в обезпечителното пр-во по чл. 390 ГПК, което е било предмет на същото дело разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева/, а също и да бъде допуснато обезпечение върху техния размер. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
Мотиви
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 47022/15.ІХ.2009 г. на „Д” ЕООД-София, подадена чрез процесуалния представител на търговеца адв. В от САК, против онази част от въззивното определение № 9* на Софийския градски съд, Адм. отделение, с-в ІІІ-А, от 17.08.09 г., постановено по ч. гр. д. № 7060/08 г., с което е била оставена без уважение неговата частна жалба против определението на СРС, І ГК, 51-и с-в, от з.з. на 30.ІV.2009 г. по гр. д. № 22753/09 г. в частта му досежно отказа на първостепенния съд да му присъди направените в хода на обезпечително пр-во по чл. 390 ГПК деловодни разноски в размер на 900 лв. /деветстотин лева/, а също и да допусне обезпечение вкл. и върху техния размер. Оплакванията на търговеца-частен касатор са за постановяване на атакуваното въззивно определение при пороци, обективиращи приложението и на трите отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С оглед на това се претендира касиране на въззивното определение на СГС му в атакуваната част и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който претенцията за разноски срещу ответното „Д” ЕООД-гр. Пловдив да се уважи, но в увеличен размер включващ сега и платените държави такси от по 15 лв., съответно за въззивната и касационната частни жалби или общо за 930 лева /900 лв. + 15 лв. + 15 лв./. Отделно от това се претендира ВКС да допусне обезпечение и върху горепосочения увеличен размер на търсените съдебно-деловодни разноски. Ответното по частната касационна жалба „Д” ЕООД-гр. Пловдив не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта, нито по основателността й. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, частната касационна жалба на „Д” ЕООД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева. В случая обжалваемият интерес на частния касатор е под този законоустановен минимум. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение