Решение № 8141 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2012 г.

Решение № 8141 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8323/2012 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Ирена Стоянова Андонова, в качеството й на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, сега дирекция "Данъчно-осигурителна практика"-гр. Бургас, срещу решение № 787 от 18.05.2012 г. по адм. дело № 1974 по описа за 2011 г. на административния съд - Бургас. С него по жалба на "Лозенец Ин" ООД е отменен ревизионен акт № 0201100314 от 13.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-271 от 8.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" относно определено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2009 г. в размер на 23 871.10. лв. и лихва за забава в размер на 2 754.24 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - "Лозенец Ин" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Жельо Желев. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - Бургас е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 0201100314 от 13.05.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-271 от 8.08.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ" относно определено задължение за корпоративен данък по ЗКПО за отчетната 2009 г. в размер на 23 871.10. лв. и лихва за забава в размер на 2 754.24 лв. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като ревизиращият орган е констатирал обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, дружеството е било уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е осъществено деклариране по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В хода на административното производство е установено, че дружеството е подало ГДД за 2009 г., като е отразило счетоводен финансов резултат в размер на 115 449.74 лв. и данъчна загуба в размер на 43 254.04 лв., като е декларирано задължение за корпоративен данък в размер на 00.00 лв. Установено е, че са извършени вписвания по счетоводна сметка 107 "Сметка на собственика" с кредитно салдо към 31.12.2009 г. в размер на 532 100.00 лв. Констатирано е също, че по тази сметка са отчетени постъпили през годината суми по каса, предоставени от собствениците на капитала. Независимо от представените протоколи от Общи събрания на дружеството тази сума няма характер на заем за него, понеже те не са намерили отражение в раздел Б "Задължения от справката за вземанията, задълженията и провизиите на дружеството". Също така е прието, че съдружника, физическото лице Росен Бачев не е разполагал с повече от 178 021.38 лв., а другия съдружник, физическото лице Красимир Кацаров с 72 113.60 лв., като и двамата не са разполагали с горницата над общия размер до размера на отразената по сметка 107 сума. При формиране на притежаваните парични средства е признат доход от продажба на собствени на тези лица недвижими имоти, тези на родителите им, както и ползван банков кредит от Росен Бачев. Не са признати за Красимир Кацаров като доход средства, получени като дарения от продажба на недвижими имоти от трети лица, на продажба на недвижими имота, извършени в качеството му на едноличен търговец. Не за признати като доходи на Росен Бачев средства, представляващи задатък по неосъществени продажби, за които са били сключени предварителни договори за продажба на недвижими имоти. По повод твърдяни заеми не е доказан факта на реалното предаване на сумите по тях. Освен това не е направено съответното осчетоводяване, понеже паричният заем е предоставяне за оборотни средства, съответно следва да бъде отчетен като краткосрочно задължение на дружеството, но не е направено. Така по отношение на двамата съдружници е прието, че не е доказано наличието на ресурс да предоставят паричен заем на дружеството. Увеличен е финансовият резултат, на основание чл. 20 от ЗКПО със сумата 281 965.02 лв., като след данъчно преобразуване същият е определен в размер на 238 710.98 лв. Тази фактическа обстановка по спора е отразена в мотивите на обжалваното решение, като съдът е обсъди и заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Съдът е анализирал разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, като е приел, че от събраните доказателства се установява, че съдружниците в ревизирания субект, респ. той е получател на парични средства на основание решения на общото събрание, които е осчетоводил по надлежния ред като кредит и този паричен ресурс не влияе по никакъв начин на счетоводния резултат, независимо дали паричните потоци са отчетени като вноски на собственика, основен капитал, неизискващ регистрация, резерви или като привлечен капитал, понеже тези стойности по своята икономическа длъжност представляват задължения на дружеството към собственика, а не приход. След анализ и на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, съдът е направил извод, че наличието на осчетоводени като разчет суми, с които са захранени касата и разплащателната сметка на дружеството, не води до обстоятелството по тази разпоредба. За да бъде установено то, следва да е налице неотразено в счетоводството превишаване на разходите над приходите, каквото липсва и е в противоречие с установеното още в ревизионния доклад за редовност на воденото счетоводство от дружеството. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. В хода на ревизията органът по приходите е констатирал, че през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в касата на ревизираното дружество са постъпвали парични средства, осчетоводени като средства на собствениците по кредита на сметка 107 "Сметка на собственика", като тя не е водена аналитично. За 2009 г. тези средства за в размер на 283 000.00 лв. Както беше посочено по-горе лицата, съдружници в дружеството са твърдели и са представили доказателства за внесени от тях средства, които представляват допълнителни парични вноски на съдружниците, внесени на основание чл. 134 от ТЗ. По отношение на тези средства не са представени доказателства за източника на придобиването им, поради което е направен извод, че те са с неустановен произход. Основателно е касационното възражение, че представените документи не доказват, че постъпилите парични средства, представляват допълнителни парични вноски на съдружниците по смисъла на чл. 134, ал. 1 от ТЗ, респ. не е установена необходимостта от тези допълнителни парични вноски - покриване на загуба или при временна необходимост на парични средства, за какъв срок са направени и дали са съразмерни на дяловете им, ако не е предвидено друго. Както посочва и касатора, от анализа на хронологичните счетоводни записвания по сметка 107 "Собственост на собственика" и отразеното в оборотните ведомости е видно, че няма отразени дебитни обороти на сметка 107, а в представените хронологични счетоводни записвания има записвания по дебита на тази сметка. Отразеното в протоколите на Общото събрание съответства на хронологичните счетоводни записвания на сметка 107, т. е. постъпилите и отразени средства в касата на дружеството и осчетоводени по посочената сметка не са допълнителни парични средства на съдружниците по смисъла на чл. 134 от ТЗ. По отношение на Росен Бачев не се установява по категоричен начин, че е получило посочените в двата предварителни договора за покупко-продажба на недвижими имоти суми, като по отношение на единия имот има разминаване относно продавача. По повод на Красимир Казаров и нотариалните актове, по които той е действал като пълномощник и тези, по които е действал като продавач с качеството на едноличен търговец с фирма ЕТ "Красимир Казаров", не се установява даряването на тези суми, съответно предаването им, както и че след като продажбите на недвижимите имоти са отразени в счетоводните регистри на фирмата на едноличния търговец те са получени от физическото лице. Налице са данни за укрити приходи, респ. се явява доказан състава на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за осъществяване на ревизията по специалния ред. По делото е установено разминаване на данните по ГДД на търговското дружество за 2009 г. с установеното в хода на ревизията, поради което се явява достатъчно основание да се приеме за основателно прилагането на първата разпоредба. За да е налице предпоставката по втората разпоредба е достатъчно да е направена съпоставка между декларираните и/или получени приходи, доходи и източници за формиране на собствения капитал и имущественото и финансово състояние на лицето за ревизирания период. Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и понеже спорът е изяснен от фактическа страна трябва да се отмени и постанови друго по съществото му. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо за двете инстанции, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 8, чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 982.50 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение