Определение № 2213 от 09.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 430/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на К. Н. А., ответник по касация, чрез процесуален представител, за допълване по реда на чл.248 ГПК на постановеното по настоящото дело Определение № 1654 от 18.06.2024г., с което съдът е пропуснал да се произнесе по поисканите с отговора на касационната жалба разноски. Ответникът ЗК“Лев Инс“АД не депозира становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като обсъди данните по делото, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело Определение № 1654 от 18.06. 2024г., с което не е допуснато касационно обжалване на Решение № 326 от 23. 10.2023г. по в.т.д. № 268/23г. на Окръжен съд - Стара Загора, образувано по касационна жалба на ответника по делото ЗК“Лев Инс“АД, съставът на ВКС не се е произнесъл по отговорността за разноски за касационното производство. С отговора на касационната жалба ищцата К. Н. А. е заявила искане за присъждане на сумата от 3 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с включено ДДС, за заплащането на която е представила Договор за правна защита и съдействие от 23.02.2024г. за процесуално представителство пред ВКС във връзка с касационно обжалване на решение по в.т.д. № 268/23г. на ОС-Стара Загора. В същия е отразено, че договорената сума от 3 300 лв. е заплатена на адв. П. К. изцяло в брой. Като съобрази, че с определението по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната от ответника по спора ЗК“Лев Инс“АД част, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за осъждането му да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лв., и предвид липсата на възражения от ответната страна по тяхната дължимост и размер, намира, че при този изход на спора е налице хипотезата на чл. 78, ал.1 ГПК за присъждане изцяло на претендираната сума. Следователно, постановеното по настоящото дело определение по чл.288 ГПК следва да се допълни на основание чл.248 ГПК, като се постанови осъждане на ЗК“Лев Инс“АД да заплати на К. Н. А. разноски в размер на 3 300 лв. за касационното производство. Водим от горното, състав на Второ търговско отделение на ВКС