Определение № 819 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2168/2024 г.

Производството е образувано по подадената от ГПК „Мурджов пожар“, чрез пълномощниците му адвокатите Г. В. и Б. В. касационна жалба вх. № 1116 от 21.03.2024 год. против въззивното решение № 9 от 12.01.2024 год. по гр. д. № 469/2023 год. на Окръжен съд – Смолян. С него е потвърдено първоинстанционното решение от 21.07.2023 год. по гр. д. № 912/2022 год. на Районен съд-Смолян, с което касаторът е осъден, на основание чл. 49 ЗЗД да заплати на Г. И. Г. сумите: 7 947.30 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляващо стойността на изсечената през 2020 год. в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], област С. дървесина към момента на увреждането; 2170.06 лв. - законна лихва от датата на деликта - 08.01.2020 год. до датата на предявяване на иска - 16.09.2022 год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Районният съд – Смолян е отхвърлил иска за имуществени вреди в частта за разликата над 7947.30 лв. до пълния предявен размер от 21 107.66 лв., както и иска за законната лихва за периода 08.01.2020 год. - 16.09.2022 год. в частта за разликата над 2170.06 лв. до пълния претендиран размер от 5764.56 лв.; отхвърлил е и възражението за прихващане, направено от ГПК „Мурджов пожар“ за сумата от 12 190.87 лв., представляваща направени от ответника необходими разходи за добива на дървесина през 2020 год. от поземления имот с идентификатор ***. С определение № 3798 от 30.07.2024 год. по молба на касатора е спряно изпълнението на въззивното решение, на основание чл. 282 ГПК. Делото е насрочено за закрито заседание на 10.03.2025 год. С молба вх. № 2588 от 11.02.2025 год. касаторът, чрез пълномощниците му адв. Г. В. и адв. Б. В., е заявил оттегляне на подадената касационна жалба против решение № 9 от 12.01.2024 год. по гр. д. № 469/2023 год. на Окръжен съд – Смолян с искане делото да се прекрати, без произнасяне по разноските. Представя подписана между страните по делото спогодба от 6.02.2025 год., в т. 4 от която касаторът се е съгласил да оттегли жалбата и да заяви искане сумата по внесеното от него обезпечение по чл. 282 ГПК да бъде преведена по банковата сметка на другата страна в уговорения в спогодбата срок и начин. Уговорен е и срок за плащане от касатора на другата страна на допълнителна сума, представляваща законна лихва върху главницата за период от 16.09.2022 год. до 6.03.2024 год. Видно от приложеното към касационната жалба пълномощно /л. 64 от делото/ адвокатите Г. В. и Б. В. изрично са овластени с правата по чл. 34, ал. 3 ГПК, поради което заявеното с постъпилата молба оттегляне на жалбата представлява надлежно предприето процесуално действие. Оттеглянето е допустимо във всяко положение на делото до постановяване на крайния съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ГПК, поради което съдът намира, че е десезиран от разглеждането на касационната жалба срещу въззивното решение в обжалваната му част. Производството по делото остава без предмет за разглеждане и следва да бъде прекратено. Водим от горното, съдът