Определение № 1916 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2415/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Боян 82“ООД, възззивник и ответник по иск с правно основание чл.108 ЗС, представлявано от управителя Б. М. Н., чрез адв.Й. срещу определение №69 от 03.04.2023 г., постановено по в. т. д. №62/2023г. на Апелативен съд-Велико Търново, с което е оставена без разглеждане въззивна жалба от жалбоподателя срещу решение №260036 от 17.11.2022г. по т.дело №189/2018г. на Окръжен съд-Плевен, в частта, с която се обжалва първоинстанционното решение по делото, с което са уважени предявените от Е. П. срещу ЕТ „Б.-М. Н.“-М. Н. и Б. М. Н. искове с правно основание чл.40 ЗЗД и е прекратено в тази част въззивното производство. В частната жалба се излагат съображения, че определението на апелативния съд е неправилно. Според жалбоподателя съдът неправилно е приел, че дружеството няма правен интерес да обжалва постановеното по делото решение по иск с правно основание чл.40 ЗЗД, тъй като не бил ответник по него, но последното е от значение и за иска по чл.108 ЗС, по който е ответник. Моли за отмяна на определението и връщане на делото на апелативния съд за разглеждане и на въззивната жалба на жалбоподателя срещу постановеното решение по исковете с правно основание чл.40 ЗЗД. Ответниците ЕТ „Б.-М. Н.“ и Б. М. Н., чрез пълномощника им адв.Г. в писмен отговор изразяват становище за основателност на частната жалба. Ответницата Е. Л. П., чрез адв. С. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С решение № 260036 от 17.11.2022г. на Окръжен съд-Плевен, постановено по т.дело №189/2018г. са уважени исковете с правно основание чл.40 ЗЗД и са обявени, че не са породили действие като недействителни договор за покупко продажба на конкретно описани недвижими имоти, обективиран в нот. акт №177 от 28.11.2013год. на нотариус И. И., с рег.№007 на НК и договор за покупко продажба, обективиран в нот.акт№195 от 05.12.2013год., като сключени във вреда на ищцата Е. Л. П., представлявана от Б. М. Н., в частта им с която на ЕТ Б.-М. Н. е продадена собствената на ищцата 1/2 ид.ч. от четиридесет и шест ниви и 1/4 ид.ч. от стопански двор с площ от 5,045дка и от 4,251 дка, находящи се в [населено място]. Също така с решението по предявен иск и с правно основание чл.108 ЗС срещу ответника „Боян 82“ООД, с.Садовец, последващ купувач на имотите е признато за установено, че ищцата Е. Л. П. е собственик на 1/2 ид.ч. от описаните недвижими имоти-ниви и съответно 1/4 ид.ч. от стопански двор и е осъден ответникът „Боян 82“ООД да предаде владението върху същите на ищцата Е. Л. П.. Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от ответниците по исковете с правно основание чл.40 ЗЗД ЕТ Б.-М. Н. и Б. М. Н., както и въззивна жалба на „Боян 82“ООД- ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС. Въззивният съд с определение от 03.04.2023г. е оставил без разглеждане като недопустими въззивната жалба на Б. М. Н. изцяло и на ЕТ „Б.-М. Н.“ срещу решението на ОС Плевен, в частта по исковете с правно основание чл.108 ЗС и въззивната жалба на „Боян 82“ООД срещу решението, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.40 ЗЗД и са обявени за недействителни спрямо ищцата прехвърлителните сделки по отношение на процесните ид.части от посочените недвижими имоти. Предмет на настоящото производство е постъпилата частна жалба от „Боян 82“ООД срещу определението на въззивния съд само, в частта, с която е оставена без разглеждане въззивната му жалба срещу решението по исковете по чл.40 ЗЗД. В мотивите си въззивният съд е посочил, че дружеството „Боян 82“ООД няма интерес от обжалване на решението в частта по исковете по които не е ответник или трето лице помагач. Постановеното определение в обжалваната част е правилно. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена от ищцата Е. Л. П. искова молба, с която са предявени обективно съединени искове срещу ответниците ЕТ Б.-М. Н. и Б. М. Н., с правно основание чл.40 ЗЗД за обявяване на недействителни спрямо ищцата на договори за продажба на недвижими имоти за съответните ид.части, притежавани от ищцата, сключени от пълномощника й Б. М. Н. с купувача ЕТ Б.-М. Н. във вреда на представляваната на цени многократно по-ниски от действителните, както и е предявен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу ответника „Боян 82“ООД за същите ид.части на който се твърди, че са прехвърлени в последствие недвижимите имоти, като чужда вещ. Страните по всеки един от съединените исковете имат самостоятелно право да обжалват постановеното решение на съда, съобразно уважената, съответно отхвърлената част от исковете, по които са страни. В случая при съединяването на исковете ответникът по иска с правно основание чл.108 ЗС не е страна по исковете по които предмет са оспорваните договори за покупко продажба и съответно страни по последните с оглед на исковата молба са страните по сделките и които са подали в тази връзка своя въззивна жалба срещу уважения иск. При уважаване на предявения само срещу ответника „Боян 82“ООД иск за собственост, същият има интерес да обжалва решението по този иск, като това, че от значение за правото му на собственост е действителността на сделките, за да породят вещнопрехвърлително действие, не обосновава възможност да обжалва решението по искове по които не е страна. В заключение, подадената от ответника по иска с правно основание чл.108 ЗС „Боян 82“ООД въззивна жалба срещу решението правилно е приета за частично недопустима по исковете по които не е страна ответник или трето лице помагач. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение