Определение № 576 от 31.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 793/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е частна жалба на В. С. С., действаща лично и като особен представител на М. Б., срещу разпореждане № 50004/13.02.2023 г. на ВКС, постановено по ч.гр. д. № 1830/18 г., с което са върнати като недопустими заявление с вх. № 116/07.01.2022 г. и заявление вх. № 117/07.01.22 г. Твърди, че обжалваното разпореждане (погрешно посочено като определение) е незакосъобразно, недопустимо и неправилно и иска да бъде отменено. ВКС, състав на ІV гражданско отделение, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и доказателствата по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена от лице с правен интерес, в законноустановеният срок, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното разпореждане съставът на Върховния касационен съд е приел, че с разпореждане от 15.12.2022г. на адв. С. е дадена възможност да уточни исканията си, заявени със заявление вх.№ 116/07.01.22г. за допълване на определение № 233/01.06.18г. в частта на разноските, и със заявление вх. № 117//07.01.2022г. за тълкуване на определение № 233/01.06.18г., тъй като с определение № 315/05.10.18г. съдът се е произнесъл вече по тези искания. Изложил е че в изпълнение на дадените указания, по делото е постъпила молба вх. № 500504/24.01.2023г., с която се уточнява, че молбата за отмяна касае определение № 233/01.06.18г. и определение № 315/05.10.2018г. Ето защо е приел, че указанията на съда не са изпълнени, тъй като уточнението касае молба за отмяна на определенията, но не се отнася към подадените заявления, които следва да се върнат като недопустими поради липсата на предмет на исканията направени в заявленията. Разпореждането е правилно. В случая по подадените т.нар. две заявления, с искане за допълване на определение № 233/01.06.18г. в частта на разноските, и с искане за тълкуване на определение № 233/01.06.18г., съдът се е произнесъл с определение № 315/05.10.2018г., което води до извода за недопустимост на повторно заявените в този смисъл искания. Наред с това, дадените от страната “уточнения“ целят да се отменят неподлежащи на последващо обжалване съдебни актове – определение за недопускане на касационно обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК и определение за допълването на този акт в частта за разноските и отхвърляне на молбата по чл.250 и чл.251 ГПК. Пререшаването на въпросите, на които съдът е дал отговор в посочените съдебни актове, е недопустимо, като молбите на страната в таза насока не могат валидно да сезират съда да се произнесе отново по тези въпроси като отмени неподлежащите на обжалване съдебни актове. При съвпадане изводите на настоящия състав с тези на състава, постановил обжалваното разпореждане, то следва да бъде потвърдено.