Определение № 42 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 543/2015 г.

Производството е по реда на чл.43 т.1 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 27.03.2015 г. на съдия-докладчик от Районен съд - Стара Загора, с което е прекратено съдебното производство по НОХД № 568/2015 г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото би могло да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, I н.о.намира следното: Производството по НОХД № 568/2015 по описа на РС - Стара Загора е образувано въз основа на внесен обвинителен акт на прокурор от РП - Стара Загора, с който П. Д. Л. е предадена на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.212 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК. След като е констатирал, че не са налице предпоставките на чл.370 ал.1 от НПК, съдията-докладчик е посочил, че десет от общо дванадесетте свидетели живеят в районна на РС - Харманли. Прекратил е производството по делото и го е изпратил по компетентност на ВКС за преместване на делото в друг, равен по степен съд - РС - Харманли. Разпоредбата на чл.43 т.1 от НПК предвижда промяна на местната подсъдност на дадено дело по решение на ВКС в случаите, когато „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд". В случая, обвиняемият е само един, при това от [населено място]. Действително десет от дванадесетте свидетели по делото живеят в районна на РС – Харманли – трима в [населено място] и девет в [населено място], но разстоянието до [населено място] не е голямо и не би ги поставило в особено затруднение. Ето защо делото следва да се върне на Районен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия за разглеждането и решаването му по същество. С оглед на гореизложеното, Върховния касационен съд, първо наказателно отделение