Определение от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2818/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Във висящото производство е постъпило искане с вх. № 8640/24.03.2026 г., подадено от А. Д. А. за допускане на предварително изпълнение на Решение № ППН-01-574/2021 от 27.02.2025г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) като бъде разпоредено на „Обединена Българска Банка“ АД и Българската народна банка да заличат незабавно всички записи/експозиции в Централния кредитен регистър, поддържащи спорния кредит - потребителски кредит идентификатор в БНБ № [номер] от 07.08.2020 (договор за кредит № [номер] от 07.08.2020г.), като неговите лични бъдат сведени само до ограничено съхранение. Въпреки формулираното конкретно описание в какво трябва да се изразява предварителното изпълнение, което се иска, направеното волеизявление е ясно и трябва да бъде квалифицирано като подлежащо на разглеждане по реда на чл. 167 от АПК. По същото искане за допускане на предварително изпълнение на същото решение на КЗЛД на същото правно основание е постановено определение № 2425/20.01.2026 г. по адм.д. 3899/2025 г. по описа на Административен съд-София-град. Според изричното становище на А. А. от 09.04.2026 г. той не е подавал частна жалба срещу това определение, поради което трябва да се приеме, че то е придобило стабилитет. При съобразяване с волеизявлението му и относно липсата на подаване и на касационна жалба, се налага извод, че адм.д. 2818/2026 г. по описа на Върховния административен съд е образувано само по касационна жалба на „Обединена българска банка“АД и само тя подлежи на разглеждане в насроченото открито съдебно заседание. Съгласно чл. 167, ал. 4 от АПК повторно искане за допускане на предварително изпълнение пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства. Към искането от 24.03.2026 г. е представено решение № 9456/10.03.2026 г., постановено по адм.д. 12477/2025 г. по описа на АССГ, за което няма данни, че е влязло в сила и с него да се установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 167, ал. 4 от АПК, поради което повторното искане пред съд за допускане на предварително изпълнение трябва да бъде оставено без уважение. Допълнително трябва да бъде посочено, че основните доводи и аргументи на А. А. са по повод спорните материалноправни отношения, а не за обстоятелства от значение за допускане на предварително изпълнение и не подлежат на обсъждане в настоящото производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,