Определение № 8604 от 01.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Хемимонд“ АД, чрез адв. В. Петрова против определение № 21940 от 25.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5580/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Твърди, че същото е постановено и при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът – Служител по контрол на строителството в Столична община, район „Триадица“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на „Хемимонд“ АД против предписание от 14.05.2025 г. на длъжностни лица по чл. 223 от Закон за устройство на територията (ЗУТ) при район „Триадица“ – Столична община, с което на дружеството е указано в 7-дневен срок да представи в администрацията на район „Триадица”: документи за собственост; договор за наем; одобрени строителни книжа, одобрени проекти, разрешение за строеж, както и да преустанови дейности по ВиК до изясняване на обстоятелствата. За да постанови този резултат съдът приема, че предписанието не е властническо волеизявление и не създава задължение за ползващите фургона, а има уведомителен характер, поради което прави извод, че не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК. Сочи, че предписанието не е и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ, поради което не подлежи на съдебен контрол. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда за недопустимост на оспорването. На съдебно обжалване подлежат само индивидуалните административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, която разпоредба е приложима при липса на специална уредба за обжалваемостта на определен вид административни актове. Такава специална уредба в случая са разпоредбите на чл. 214 ЗУТ, вр. чл. 215 ЗУТ, които изброяват изчерпателно индивидуалните административни актове по този закон т. е. на обжалване подлежат само крайните актове, издавани в административното производство, които създават права и задължения за страните. В случая оспореното предписание на длъжностни лица по чл. 223 по ЗУТ при район „Триадица“ – Столична община няма характера на актове от посочения по-горе вид, поради което не подлежи на съдебен контрол. Предписанието има характер на покана, но не и за спиране на строително-монтажни работи (СМР), каквото задължение не е вменено на „Хемимонд“ АД, до които е адресирано предписанието. Крайният акт в случая може да е наказателно постановление, издаване на заповед за премахване на строежа или заповед за забрана ползването, която ще подлежи на съдебен контрол. В подкрепа на този извод са и приложените по делото доказателства, от които е видно, че предписанието е издадено по повод искането на „Хемимонд“ АД обективирано в заявление – л.17 от делото. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,