Определение № 105 от 06.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1612/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С влязло в сила определение № 607/19.10.2020 г. по настоящото дело е оставена без разглеждане касационната жалба на С. П. Д. срещу въззивното решение и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторът е осъден да възстанови разноските, които са извършили пред настоящата инстанция ответниците по касация Г. и М. Г.. Те възлизат на сумата 2 000 лв. и се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение. Касаторът С. Д. е подал молба вх. № 8624/ 06.11.2020 г. настоящият състав да измени определението си в частта по разноските, като намали поради прекомерност адвокатското възнаграждение до минималния размер, определен в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответниците по касация Г. и М. Г. възразяват, че молбата по чл. 248 ГПК е недопустима поради преклузия на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, евентуално - неоснователна. Съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за допустима. Първо, актът, чието изменение се иска, разрешава въпроса кой следва да понесе отговорността за разноските пред касационната инстанция Второ, молбата е от процесуално легитимирана страна - касаторът, чиято гражданска отговорност определението по чл. 288 ГПК ангажира. Трето, спазен е 1-месечният срок по чл. 248, ал. 1 ГПК с начало датата на обявяване на необжалваемото определение, чието изменение в частта за разноските се иска. Налице са всички предпоставки за допустимост и редовност на молбата по чл. 248 ГПК, но тя е неоснователна. Четвърто, действително настоящото производство се концентрира върху основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, на което молбата по чл. 248 ГПК се основава (присъдените разноски са изразени в заплатеното от ответниците по касация адвокатско възнаграждение), но производството по чл. 288 ГПК, развило се пред настоящия състав в закрито заседание, допуска касаторът да направи възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за пръв път в молбата по чл. 248 ГПК. В обратния смисъл е отводът на ответниците и той е неоснователен. Проверката за основателността на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, която изчерпва предмета на настоящото производство по чл. 248 ГПК, предполага разсъждения в две насоки. Първо, има ли причинно-следствена връзка между заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците по касация и поведението на касатора, причинил недопустимото отнасяне на касационната жалба до настоящата инстанция. Липсата на такава връзка обаче (установяването на несъответствие между заплатеното адвокатско възнаграждение с действителната правна и фактическа сложност на делото) е необходимо, но недостатъчно условие, за да се уважи искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Разпоредбата изисква и второ условие - платеното в повече да е прекомерно (ответниците по касация да са надценили труда на своя адвокат), но въвежда и забрана съдът да слезе под минимално определения размер в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. До този размер законодателят презумира наличието на причинно-следствената връзка. В конкретния случай възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. Молбата по чл. 248 ГПК изразява становището на касатора, че делото не представлява никаква правна и фактическа сложност и че е прекомерно съотношението между стойността на минималния адвокатски хонорар по Наредбата и реално заплатеното от ответниците по касация. Случаят е точно такъв – с адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. ответниците по касация са остойностили труда на своя адвокат, а са го надценили, доколкото единствените възражения, които той е следвало да направи, но е спестил, е че касационната жалба има недопустим предмет. Следователно молбата по чл. 248 ГПК следва да се уважи до сумата 1 000 лв. – това, което е платил касаторът на своя адвокат. С уговарянето на това възнаграждение, той извънсъдебно е признал, че (поне) на толкова възлиза паричната оценка на труда за процесуалното представителство по настоящото дело. При тези мотиви, съдът