Определение № 8017 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6403/2024 г.

Производството пред Върховния административен съд е с правно основание чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Мотомания“ ЕООД, ЕИК: 121832138, представлявано от управителя Н. Т. Н., чрез пълномощника адвокат И. Ангелов срещу определение № 687 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело № 133/2024 г. по описа на Административен съд – Ловеч. С обжалвания съдебен акт е оставено без уважение особеното искане на „Мотомания“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 391 от 11.03.2024 г. на кмета на Община Троян. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон. Заявява искане за отмяна на оспорения акт и постановяване на определение, с което да се спре незабавното изпълнение на заповед № 391 от 11.03.2024 г. на кмета на Община Троян. Не претендира разноски. Ответникът – кметът на Община Троян, не изразява становище по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 166, ал. 3 АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Основното производство пред Административен съд – Ловеч е образувано въз основа на искане вх. № 894/14.03.2024 г., подадено от „Мотомания“ ЕООД, ЕИК: 121832138, представлявано от управителя Н. Т. Н., [ЕГН], чрез пълномощника адв. И. Ангелов, с адрес: гр. Перник, ул. „Търговска“ № 42, кантора № 9, срещу Заповед № 391/11.03.2024 г., издадена от Кмета на Община Троян, с която и на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и на основание чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) е наредено на 13.03.2024 г. от 16:30 часа служители от Дирекция „Общинска собственост и икономика“ да изземат от „Мотомания“ ЕООД, ЕИК: 121832138, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, пл. „Възраждане“, кафе „Антик“ недвижим имот - общинска собственост, представляващ сграда с идентификатор 73198.505.123.3, с площ 83 кв.м. по КККР на гр. Троян, с предназначение - сграда за търговия, за който е съставен Акт за частна общинска собственост № 4149/19.02.2024 година. В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. С обжалваното определение № 687 от 29.03.2024 г. е отхвърлено искането на „Мотомания“ ЕООД, ЕИК: 121832138, със седалище и адрес на управление: гр. Троян, пл. „Възраждане“, кафе „Антик“, за спиране изпълнението на Заповед № 391/11.03.2024 г. на кмета на община Троян за изземване на общински имот, описан в същата заповед. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Ловеч се е позовал на чл. 166, ал. 3, във връзка с ал. 4 и ал. 2 АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 ЗОС и е приел, че е сезиран с искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, като такова по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК във връзка с чл. 65, ал. 4, изречение второ ЗОС. В мотивите на обжалваното определение е отразено, че атакуваната заповед е издадена на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС, поради което оспореното предварително изпълнение е допуснато по силата на закона, в които случаи обжалването на заповедта няма суспензивен ефект. Първостепенният съд е счел, че поисканото спиране на изпълнението може да се допусне само ако оспорващият докаже, че с евентуалното предварително изпълнение би понесъл значителна или трудно поправима вреда. От значение при преценката за спиране на изпълнението са вредите в правната сфера на оспорващия. Обърнато е внимание на изискването искането за спиране да е подкрепено с необходимите доказателства и да е надлежно мотивирано. Преценено е, че в конкретната хипотеза общественият интерес, свързан с изпълнението на акта, е защитен с оборима презумпция, поради което, за да бъде уважено искане за спиране на предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да установи свой особено важен интерес или че ще му бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, които обаче в случая не са налице. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Неоснователно е оплакването за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за изземване на общински имот е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност да й бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която да настъпи в резултат на нови обстоятелства – такива, осъществили се след издаването на акта. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата следва да се установи със съответните писмени доказателства. В случая първостепенният съд точно е констатирал, че релевираното в първоинстанционната жалба особено искане за спиране е мотивирано единствено с бланкетното посочване за възникване на непоправими вреди за търговската дейност на дружеството, както и накърняване на доброто име на търговската марка „Антик“, гр. Троян. Заявителят на особеното искане нито е посочил каква конкретно вреда би настъпила за него от предварителното изпълнение на заповедта, нито е представил доказателства за евентуалното й установяване по вид и размер, поради което не може да се направи обоснован извод, че вредите, които би понесъл, по своята значимост са противопоставими на презумирания от закона обществен интерес. Както правилно е установил първостепенният съд, предварителното изпълнение в случая е допуснато от законодателя в чл. 65 ЗОС, който е преценил, че общественият интерес от защита на общинската собственост е водещ и определящ. Ето защо отклонение от този общ принцип се допуска само по изключение, в случай че жалбоподателят докаже наличието на конкретни факти и обстоятелства, въз основа на които да се допусне претендираното спиране. Очевидно в първоинстанционната жалба оспорващото дружество не е посочило абсолютно никакви конкретни обстоятелства и съображения, поради което с обжалваното определение правилно и законосъобразно е отказано поисканото спиране. Дори в частната жалба жалбоподателят не е изложил нови, допълнителни или по-подробни твърдения, които от една страна да не са били предмет на разглеждане в първоинстанционното производство, а от друга страна – същите отново не установяват наличие на реална опасност от причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, която в случая е и изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне, но едва като вторична последица от изземването на недвижимия имот, като тя винаги следва да бъде обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице. От значение за преценката на съда е и обстоятелството, че нормата на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК изисква изпълнението да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства, които да са възникнали след издаване на процесната заповед не са посочени от жалбоподателя нито в първоинстанционната жалба, нито в частната жалба. Всички доводи в частната жалба за липса на материалноправните предпоставки по чл. 65, ал. 1 ЗОС, както и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на акта, касаят съществото на спора, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Настоящият съдебен състав изцяло възприема и становището на решаващия състав на Административен съд - Ловеч, че нареденото със Заповед № 391/11.03.2024 г. на кмета на община Троян изземване на недвижим имот е било извършено на 13.03.2024 г., т.е. още към датата на подаване на жалбата, с която е направено искане за нейното спиране, изземването е било изпълнено, поради и което искането остава без предмет. С оглед гореизложеното обжалваното определение на АССГ не страда от инвокираните с частната жалба пороци – отменителни основания, и като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,