Определение № 49 от 04.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3879/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, ГПК. Образувано е по частна жалба Н. К. А. срещу определение № 383 от 07.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2287/2020 г на Върховен касационен съд ,3-то г.о, с което на основание чл.275, ал.2 ,вр чл. 262 ,ал.2 т.2 и чл. 273,ал.3, вр. чл.284, ал.1 ГПК е върната частна касационна жалба на настоящата жалбоподателка с вх.№21342/25.11.2019г постъпила по в.ч гр.д №1185/2011г на САС. Констатирано е ,че частната жалба е касационна и е останала нередовна след даден срок от администриращия съд за изпълнение на указания за приподписване от адвокат съгласно чл.284,ал.3 т.1 ГПК .Сочената в обжалваното определение нередовност не е била отстранена ,след като с определение от 27.01.2020г на Софийски апелативен съд искането на Н. К. А. за предоставяне на правна помощ по чл. 95 ЗПрП е оставено без уважение и определението е влязло в сила. Жалбоподателката иска отмяна на определение № 383 от 07.10.2020 г. на Върховен касационен съд с позоваване на чл.6 ЕКЗПЧОС.Оспорва се като незаконосъобразно изискването частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат. Сочи се като процесуално нарушение частна жалба да се връща по тази причина, след като далият указанието за приподписване Софийски апелативен съд е оставил без уважение искане на страната да й бъде назначен служебен защитник. Жалбата е подадена в срок и допустима ,а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Сгласно чл. 95, ал. 5 ГПК определението за отказ да се предостави правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба, а съгласно чл. 95, ал. 6 ГПК определението на съответния съд по тази частна жалба е окончателно. При влязло в сила определение за отказ да се предостави правна помощ при обжалване, както администриращият жалбата съд, така и по-горния съд са длъжни да зачетат неговите последици, които в случая се свеждат до задължение на страната да отстрани в срок нередовностите ,констатирани и указани във връзка с изискването на чл.284, ал.2 ГПК при касационно обжалване на определение съгласно чл.274, ал.3 ГПК, а за съда е налице задължение да приложи последиците от неизпълнението им съгласно чл. 275, ал.2,въвчл.262, ал.2 т.2 ГПК ,тъй като тези процесуални норми са императивни. Върховният касационен съд, състав на III- то г.о.,изцяло споделя фактическите и правни констатации в обжалваното определение, което е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Не могат да бъдат споделени като основателни доводите на жалбоподателката за ограничаване на достъпа до правосъдие. Предстои разглеждане по предвидения в закона ред на постъпилата касационна жалба срещу решението по делото и процесуални въпроси, дали ооснование за самостоятелно обжалване с частна жалба не се раглеждат от по- горната инстанция ,когато нередовностите на подадената частна жалба не бъдат отстранени и същата подлежи на връщане. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на III г.о.,