Определение № 360 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3901/2020 г.

Производството е с правно основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на молба с вх.№ 19416 от 10.07.2020г. на ОС Пловдив, подадена от Б. А. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат П., за отмяна на решение № 50 от 13.04.2020г. по гр.д. № 127/2020г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено решение № 570 от 3.05.2019г. по в.гр.д.№ 2620/2019г. на ОС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е потвърдено разпределение, изготвено на 1.06.2018г. по изп.д.№ 20118250000398 по описа на ЧСИ Г., рег.№ 825 и е потвърдено решение № 34 от 8.01.2020г., по в.гр.д.№ 2620/2019г. на ПОС, с което е оставено без уважение искането за допълване на решение № 570 от 3.05.2020г., обективирано в молба № 31258. Молителят се позовава на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, като счита, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на влезли в сила решения - № 109 от 10.06.2016г. по в.гр.д.№ 284/2016г .на АС Пловдив и № 843 от 20.06.2017г. по в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, които са постановени между същите страни и на същото основание, във връзка с три поредни разпределения, извършени по едно и също изпълнително дело. Според молителя, при постановяване на третото по ред разпределение, съдът не се е съобразил с мотивите, съдържащи се в окончателния акт по в.гр.д.№ 1213/2017г. на ОС Пловдив, касаещ второто разпределение и по-специално относно вземанията, ползващи се с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД. Според молителя, след като предмет на разпределението от 20.01.2017г. и на разпределението от 1.06.2018г. са едни и същи вземания по основание и размер, то същите следва да се ползват /съответно да не се ползват/ с една и съща привилегия. Противоречието с решението по в.гр.д.№ 284/2016г .на АС Пловдив мотивира с това, че при постановяване на решението, чиято отмяна се иска /по гр.д. № 127/2020г./, Апелативен съд Пловдив не се е съобразил с вече приетото в мотивите по в.гр.д.№ 284/2016г., че процесният недвижим имот е съсобствен между бившите съпрузи София Т. и А. Т. и не отчита, че съдебният изпълнител не е уведомявал последния при извършване на изпълнителните действия и е отказал да го конституира като ипотекарен длъжник. Освен на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, молителят се позовава и на това по чл.303, ал.1 т.5 ГПК, като твърди, че АС Пловдив е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, вследствие на което страните са били лишени от възможност да участват в делото, защото актът, чиято отмяна се иска е постановен в закрито заседание, вместо в открито, съгласно изискванията на чл.437, ал.2, вр.чл.463, ал.2 и чл.274 ГПК. Позовава се на нарушение на правата на третото за изпълнителното дело лице А. Т.. Срещу подадената молба са постъпили три писмени отговора. Първият е от „Юробанк България“ АД, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“АД, прекратена без ликвидация поради преобразуване, чрез вливане на 12.11.2019г. в „Юробанк България“ АД, чрез процесуалният представител юрисконсулт Т., с който се изразява становище за недопустимост поради просрочие и неоснователност поради липса на посочените основания. Счита, че основанието по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, не е налице, защото между посочените дела не съществува пълен идентитет по отношение на предмета и страните. Отделно счита, че отмяната – като извънинстанционен способ за защита срещу неправилни влезли в сила решения, е приложима за производства, за които е предвиден триинстанционне контрол, но не и за двуинстанционни производства, каквото е производството по обжалване на извършено разпределение от съдия изпълнител. Счита и че не е налице второто посочено от молителя основание, по чл.303, ал.1, т.5 ГПК, защото нито една от изчерпателно предвидените хипотези не е възможно да е налице, след като законът – както е в конкретния случай - предвижда производство по разглеждане на жалбата да е в закрито заседание. Останалите два писмени отговора са подадени съответно от София П. Ж. и от А. Б. Т., чрез процесуалния представител адвокат З.. Изразените в тях становища са за основателност на подадената молба за отмяна. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира подадената молба за допустима. Възражението за просрочие е неоснователно, защото с оглед посочените в молбата основания, срокът, съгласно чл.305, ал.1 т.4 и т.5 ГПК, е тримесечен, считано от влизане в сила от последното решение /за основанието по чл.303, ал.1 т.4/ и от узнаване на решението /основанието по чл.303, ал.1 т.5/ В случая последното решение /това, чиято отмяна се иска/ е от 13.04.2020г./и това е най-ранната дата, на която е възможно страните да са узнали за него/, а молбата за отмяна е от 10.07.2020г. /тримесечният срок изтича на 13.07.2020г./ Молбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което съобразно изложените доводи и данни по делото, на основание чл.307 ГПК, следва да бъде насрочена за разглеждане в открито заседание, като на страните се предостави възможност да изразят становищата си и да ангажират доказателства. Мотивиран от изложеното, на основание чл.307 ал.1 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение