Определение № 329 от 11.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 272/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. В. Букова и С. Д. М., двамата от [населено място], срещу определение №103 от 28.02.2012г. по гр.д.№179/2012г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е върната подадената от тях молба за отмяна на решение №327 от 09.08.2011г. по гр.д.№1438/2010г. и е прекратено производството по делото. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното определение е върната като процесуално недопустима подадената молба за отмяна на решение на Върховния касационен съд, с което по реда на чл.303 ГПК е отменено влязло в сила решение по гр.д.№2075/2005г. на ВКС, ІVБ г.о. и делото е върната за ново разглеждане. Частната жалба е оставена без разглеждане по съображения, че решението, с което е уважена молба за отмяна на влязло в сила решение, не подлежи на отмяна. Определението е правилно. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни решения на изрично посочените в закона основания. Основанията за отмяна са относими към влезлите в сила решения на съдилищата, с които се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо, в инстанционното производство. Предмет на молбата за отмяна по делото, по което е потстановено сега обжалваното определение, е решение на тричленен състав на Върховния касационен съд, постановено в производство за отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК, с което е отменено решение на състав на Върховния касационен съд и делото е върната за ново разглеждане. Т.е. атакувано е по реда на отмяната решение, постановено по реда на отмяната, а такава процесуална възможност за контрол не е предвидена. Решението, предмет на молбата за отмяна не попада в обхвата на актовете, подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, поради което правилно молбата за отмяна е върната като процесуално недопустима и производството по нея е прекратено. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на частната жалба и на основание чл.81 ГПК на ответника по частната жалба следва да се присъдят направените разноски в настоящото производство в размер на 1200лв. – за адвокатско възнаграждение, видно от представения с писмения отговор на частната жалба, договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение