Определение № 8862 от 26.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9145/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. В. Д. от гр. Смолян срещу определение № 637 от 30.05.2025 г., постановено по административно дело № 93/2025 г. по описа на Административен съд – Смолян. По съображения за неправилност частният жалбоподател претендира отмяната му. В срока по чл. 232 от АПК ответникът не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, в тричленен състав на Шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е разпореждане [номер] от 18.09.2020 г. на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –Смолян, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряна пенсията за инвалидност поради общо заболяване на П.Д. от 02.05.2020 г. до постановяване и влизане в сила на Експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. След извършената проверка съдията–докладчик е установил, че разпореждане [номер]/18.09.2020 г. е било предмет на решение № 1012-20-51#1 от 23.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян, с което е оставено в сила това разпореждане, а с влязло в сила решение № 37/27.01.2021 г., постановено по адм.д.№ 377/2020 г. по описа на Административен съд-Смолян е отхвърлена и жалбата му срещу посоченото решение на директора на ТП на НОИ – Смолян. С оглед на установеното, с проверяваното по настоящото дело определение съдът е приел, че жалбата до него е недопустима. По изложените съображения е оставил жалбата без разглеждане и на основание чл.159, т.1 АПК е прекратил образуваното въз основа на нея недопустимо съдебно производство. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за допустимостта на жалбата, с която е бил сезиран, като е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. С влизането в сила на 16.02.2021 г. на решение № 37 от 27.01.2021 г. по административно дело № 377/2020 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на П. Д. против решението на директора на ТП на НОИ - Смолян от 23.11.2020 г., с което оспореното в настоящото производство разпореждане [номер]/18.09.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Смолян е потвърдено, са изчерпани процесуалните способи за оспорване на административния акт. Поради това повторната жалба срещу него е процесуално недопустима и производството по нея подлежи на прекратяване с оглед наличието на приложното поле на чл. 159, т. 6 от АПК. Според чл. 177, ал. 1 и ал. 3 от АПК решението има сила за страните по делото и ако с него е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, то е пречка за повторно оспорване на същия акт като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Затова с чл. 159, т. 6 от АПК е въведена забрана за образуване на ново дело по оспорване на административен акт, за чиято законосъобразност има влязло в сила съдебно решение. Установената в нормата на чл. 159, т. 6 от АПК абсолютна процесуална пречка – наличие на влязло в сила решение по оспорването, препятства упражняването на субективното право на обжалване, за което съдът следи служебно. В тази връзка новата жалба на Д. материално законосъобразно е била оставена от първоинстанционния съд без разглеждане, а образуваното съдебно производство – прекратено. Неточно посоченото от първоинстанционния съд правно основание по чл. 159, т. 1 АПК не променя формираните правни изводи. Предвид изложеното обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение