Определение № 671 от 09.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 1943/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Х. Б. срещу определение от 10.06.2025г. по т.д. №907/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение. С него е оставена без разглеждане подадената от П. Х. Б. молба за отмяна на влязлото в сила решение №2245 от 06.06.2017г. по в.гр.д. №5159/2017г. на Софийски апелативен съд и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател моли да се отмени атакуваното определение и да се разгледа подадената от него молба за отмяна. Счита, че неправилно решаващият състав на ВКС е смесил хипотезите на т.1 и т.2 на чл.303 ал.1 от ГПК, като е посочил, че за установяване на твърдяното ново обстоятелство следва да се представят влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение на основание чл.124 ал.5 от ГПК. Сочи, че това изискване касае само т.2, но не и обстоятелствата по т.1 на чл.303 ал.1 от ГПК. Поддържа, че новото обстоятелство е нищожността на извършеното нотариално удостоверяване на пълномощното на адв. Д. Албаков, което влече нищожност на сключения впоследствие договор за цесия между „Г. Агро Т.“ ЕООД и „Б. инвест“ АД. Твърди, че обстоятелството, че починалият пълномощник Д. Албаков е действал с нищожно пълномощно, е настъпило в миналото и молителят не е могъл да знае за него по време на производството по в.гр.д. №5159/2017г. на Софийски апелативен съд. Ответникът „Б. инвест“ АД, [населено място], представя писмен отговор, в който излага становище за неоснователност на молбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Извършената от първия тричленен състав преценка относно допустимостта на молбата за отмяна е правилна. С влязлото в сила решение №2245 от 06.06.2017г. по в.гр.д. №5159/2017г. на Софийски апелативен съд след частична отмяна на решение № 3980 от 06.06.2017г. по гр.д. №15310/2015г. на Софийски градски съд, I ГО, 12 състав, П. Х. Б. е осъден да заплати на „Б. Инвест“ АД следните суми: 80 000 евро, на основание чл.99 от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 14.09.2015г. до окончателното плащане; 6 955,54 евро, на основание чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД и сумата 6 955,54 евро на основание чл.99 вр. с чл.92 от ЗЗД. В подадената от него на 05.02.2025г. молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение по в.гр.д. №5159/2017г. на Софийски апелативен съд, П. Б. твърди, че в производството по делото е било представено от „Б. инвест“ АД пълномощно от 22.07.2014 г., с рег. № 5057, заверено от Ц. К., като помощник нотариус на нотариус Г. Д., с район на действие СРС, с което пълномощно управителят на „Г. агро трейд“ ЕООД Гариси Аззадин, роден на 19.08.1993г., е упълномощил адв. Д. Албаков, да представлява дружеството и него лично, както и да извършва правни и фактически действия от негово име и за негова сметка. При осъществяване на нотариалната заверка на подписа било удостоверено от нотариуса, че заверката на подписа е осъществена след като нотариусът е назначил преводач на представителя на упълномощителя и по този начин се е уверил, че му е известно съдържанието на пълномощното. За преводач бил назначен Г. Алнахи М.. В молбата се изтъква като новоузнато от молителя обстоятелство от съществено значение за спора, че пълномощното с нотариална заверка на подписа, според твърденията на молителя, не е било съставено в предвидената от закона форма за упълномощителната сделка, тъй като при извършване на нотариалната заверка на подписа на пълномощното, не бил взел участие преводач, с оглед изискването на чл. 582 от ГПК, съответно липсва воля от страна на управителя Гариси Аззадин, доколкото не е разбирал обективираното съдържание на пълномощното на български език. Значимостта за спора на това обстоятелство молителят обосновава, като твърди, че порокът на упълномощителната сделка е достатъчно тежък и води до липса на съгласие за цедирането на процесното вземане, съответно това установява липса на активна легитимация за ищеца „Б. инвест“ АД. Също така твърди наличие на нов писмен документ относно посоченото новооткрито обстоятелство - протокол за разпит на свидетел / посочения в заверката като преводач Г. Алнахи М. / в хода на предварително производство по наказателно дело. Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства – юридически и доказателствени факти, които са съществували към деня на приключване на съдебното дирене, или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Касае се до непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса. В случая представените с молбата за отмяна протоколи от разпити на свидетел по досъдебно производство №225/2022г. по описа на СО – СГП и по н.ч.д.№9448/2024г. на СРС, НО, нямат качеството на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Протоколите за свидетелски показания, дадени в досъдебното и съдебното наказателно производство, не са годни доказателства в производството пред гражданския съд. Те установяват единствено, че такива показания са дадени, но не и обстоятелствата, за които е дал показания свидетелят. Според задължителните указания по т.4 от ППВС № 2/1977г. по смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани за доизясняване на спора. Разпоредбата на чл. 231, б. "а" от ГПК /отм./ не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Изводите на състава на ВКС за липсата на писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК са изцяло в съответствие със задължителните разяснения в постановлението. Съгласно т.3 и т.7 от ППВС №2/1977г., които не са загубили значението си и при действието на новия ГПК, е допустима отмяна, когато след влизането в сила на решението на гражданския съд с влязла в сила присъда се установява по надлежния ред имащ значение за спора факт. Влязлата в сила присъда представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.231, б. „а“ ГПК /отм./, сега чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК, дори и фактът да е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред, той е станал установен. Противоречие между решение и постановена след влизането му в сила присъда може да се отстрани по реда на чл. 231, б.„а“ ГПК /отм./, съответно чл. 303, ал.1, т.1 от ГПК. В случая не е налице твърдяното основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по в.гр.д. №5159/2017г. на Софийски апелативен съд, доколкото соченият от молителя порок на предвидената от закона форма за упълномощителната сделка, следващ от удостовереното в нотариалната заверка невярно обстоятелство – участие на преводач при упълномощаването, не е установен нито с влязла в сила присъда, нито с влязло решение по чл.124, ал.5 от ГПК. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, на основание чл. 274 ал. 2 изр. 2 от ГПК