Определение № 50063 от 03.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 900/2022 г.

Производството е по чл. 248 от ГПК. „Дженерали застраховане“ АД чрез юрисконсулт Г. Р. твърди, че ВКС с постановеното по делото решение, не се е произнесъл изцяло относно дължимите разноски, пред касационната инстанция. Сочи, че е поискал присъждане на разноски за всички инстанции, като за касационната инстанция следвало да му се присъдят разноски в общ размер от 370 лв, 30 лв държавна такса за касационно обжалване, 40 лв държавна такса за разглеждане на касационна жалба, 300 лв юрисконсултско възнаграждение. Моли да се измени решението, на основание чл. 248 от ГПК. На ответника Т. А. е връчен препис от молбата. Същият не е подал отговор в срок. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е допустимо. Подадено е на 14.12.2023 г, решението по делото е постановено на 23.11.2023 г. Следователно е в предвидения 1 месечен срок от постановяване на необжалваемото решение. Липсва произнасяне с решението по делото в частта относно направените от касатора разноски за производството пред касационната инстанция. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски с посочване на разноските, към момента на подаване на касационната жалба. По същество, това искане представлява инкорпориран в касационната жалба списък по чл. 80 от ГПК. Допълнително са направени разноски от 40 лв. В настоящия случай с решението, постановено по делото, касационната инстанция се е произнесла в частта за разноските, направени пред въззивния съд и пред първоинстанционния съд. Относно разноските пред касационната инстанция, съдът не се е произнесъл. Така формулираното искане представлява искане за изменение на решението, постановено от ВКС, в частта за разноските, на основание чл. 248 от ГПК. С оглед на това, от значение е представения списък с разноски, съгласно чл. 80 от ГПК. Съгласно разясненията в т. 2 от ТР 6/6.11.2013 г. по тълк.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските и обвързва съда до посочените в списъка разноски. Видно е от касационната жалба, че в нея е инкорпориран списък с разноските, направени към този момент от касационния жалбоподател „Дженерали застраховане“ АД и в него са включени 300 лв юрисконсултско възнаграждение и 30 лв, държавна такса, на основание чл. 18, ал. 2 т. 1 от ГПК. Този списък съдържа разноските, направени от застрахователя към момента на подаване на касационната жалба. Последващият разход, внесена държавна такса от 40 лв, на основание чл. 18, ал.2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от ГПК, не е отразен в списъка по чл. 80 от ГПК. Подадена е само молба от страната с приложен вносен документ за тази държавна такса. Предвид на това, че искането на молителя в настоящето производство е квалифицирано като искане за изменение на решението в частта за разноските, съдът следва да се произнесе само относно направените разходи, включени в списъка по чл. 80 от ГПК. Невключените разходи не следва да се включват в разноските, подлежащи на присъждане. Следователно направените разноски пред касационната инстанция са в размер на 330 лв. Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, уважаване на касационната жалба и обстоятелството, че обжалването е само частично за разликата над 22 000 лв до 24 000 лв от присъденото от въззивния съд обезщетение за неимуществени вреди, следва да се присъдят на застрахователя разноските, направени пред касационната инстанция от молителя. В списъка са включени разходи от 330 лв. Поради това решението следва да се измени, на основание чл. 248 от ГПК, като се присъди на застрахователя сумата от 330 лв, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Така мотивиран Върховният касационен съд