Определение № 602 от 27.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 868/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Д. Д. А., действащ чрез своята майка срещу решение № 2748 от 11.12.2019г. по в.гр.д.№ 1712/2019г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 12496/2017г. на СГС, ГО, 23 състав за отхвърляне на иска на Д. А. срещу „ДЗИ-Общо застраховане"АД с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, възникнали при условията на ексцес и състоящи се във влошаване на здравословното състояние на ищеца, ведно със законната лихва от 14.06.2016г. В касационната жалба са изложени оплаквания, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилния извод относно причината за влошаване на здравословното състояние на ищеца. Твърди се, че в разрез с материалноправните разпоредби не са обсъдени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, които сочат на наличие на причинна връзка между травмите от пътното произшествие от март 2010г. и настъпилия ексецес на здравето. Въведен е и довод за необоснованост на въззивния акт, като се твърди, че той е постановен при непълни, противоречиви и некореспондиращи с доказателствата по делото мотиви, както и при отсъствие на отговор и на изложени съображения по определени въпроси от значение за правилното решаване на спора. Поддържа се, че не са обсъдени писмените доказателства и конкретно решенията на ТЕЛК за повишаване процента на инвалидност на ишеца, а съображенията на съда са концентрирани единствено върху експертизата без тя да бъде съпоставена с писмените доказателства. Касаторът счита, че в мотивите на въззивното решение се съдържа логическо противоречие - от една страна САС приел за установено провеждането на медикаментозно лечение с промяна в дозата на медикаментите, а от друга страна формирал извод за възможност ищецът да не се е лекувал правилно или да е имал пропуск в лечението. Тези изводи по фактите неправилно били изградени върху предположенията на експертизата вместо върху установените обективни данни за изпадане в кома, повишаване на инвалидността, зачестяване на епилептичните припадъци. Поддържа се, че въззивният съд не е направил съпоставка на експертизата с останалите данни по делото без да посочи защо тя е „предпочетена" пред писмените доказателства и „защо е дадена вяра на експертните лекарски знания, облечени в предположения, пред експертните лекарски установявания, облечени в нарочни актове". Въведено е оплакване, че решаващият състав не е посочил въз основа на кои доказателства приема, че евентуалното неправилно лечение има за пряка и непосредствена последица кома, увеличаване на неработоспособността, разгръщане на шизофренно психотичното разстройство и че влошаването на здравето не би могло да се дължи на травмената епилепсия. Изложени са и подробни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения - необсъждане на писмените доказателства, даване превес на изводите на експертизите, недопускане на задача към експертизите за наличието на връзка между травмената епилепсия и разгръщането на шизофреноподобното психотично разстройство след 2015г. Иска се отмяна на въззивното и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаване на иска със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1 /"При условие, че писмените доказателства от съществено значение за правилното му решаване от една страна и приетите по делото експертизи от друга страна си противоречат и са съставени от лекари-специалисти в съответната област, длъжен ли е въззивният съд да предприеме служебно действия за изясняване на делото от фактическа страна? ". 2/" Когато предпочита експертизата пред всички останали доказателства, въззивният съд длъжен ли е да изложи в мотивите си защо я предпочита, както и защо игнорира писмените доказателства? "; 3/"При наличие на документи с материална доказателствена сила, неоспорени от страните, в които въз основа на познания от областта на науката, с които съдът не разполага, се посочва причинно-следствената връзка от значение за правилното решаване на делото, длъжен ли евъззивният съд са ги съобрази /включително относно причинно-следствената връзка/ в решението си и в каква степен? ". По всички въпроси е въведена допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, ГПК като съдебната практика е изброена общо без да е посочено към кой от въпросите е относима. Касаторът цитира множество актове, постановени по реда на чл.290 ГПК без да уточнява по кой от поставените въпроси е относима практиката на касационната инстанция, на която се позовава, за да обоснове доводите си за несъобразяване на въззивното решение с нея В писмен отговор насрещната страна „ДЗИ - 03"АД оспорва наличието на основанията за допускате на обжалването и основателността на касационната жалба. Разноски не са претендирани. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Ищецът, роден през 2005г. е претендирал заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. поради допълнително влошаване на здравословното му състояние, твърдейки, че ексцесът е в причинна връзка с пътното произшествие от март 20Юг., когато като четиригодишен е претъпял „ЧМТ с контузия на мозъка, контузия на белия дроб, фрактура на ключицата. Посочил е, че през 2012г. е развил посттравматична епилепсия, страхова невроза и спорадичен енурезис, в причинно следствена с увредите от пътното произшествие. Посочил е и, че за причинените непосредствено от произшествието вреди и за вторично възникналите усложнения в здравословното му състояние е бил обезщетен със суми в общ размер от 37 000лв. от ответното дружество по предявена извънсъдебна претенция. Позовал се е на експертно заключение № 1810/112 от 14.06.2016г. с което при преосвидетелстване е констатирана намалена трудоспособност 70% с водеща диагноза „епилепсия"; на изпадане в състояние на кома на 26.04.2017г. при тежък епилептичен припадък; на ЕР на ТЕЛК от 27.06.2017г., с което е констатирано влошаване на установеното преди година състояние и е увеличен процентът на нетрудоспособност на 80%. Поддържал е, че през последната /2017/ година е налице прогресивно влошаване на физическото и психическото му състояние - зачестили генерализирани епилептични припадъци, чести оплаквания от главоболие, нарушен сън, непрекъснато чувство на страх, трудно постижима концентрация, импулсивна и неконтролируема агресия, ескалиращо чувство на тревожност е остра стресова реакция, последица от посттравматичното стресово разстройство, което е довело до отключваме на нови заболявания на психиката. Посочил е, че след изпадането в кома и получаването на поредния припадък е извършен преглед, при който е установено влошаване на здравословното състояние и е предписано допълнително лечение, като са включени нови лекарства. Въззивната инстанция е приела за безспорно, че в резултат на пътното произшествие от 09.03.2010. ищецът е претърпял „Черепно-мозъчна травма. Мозъчно сътресение. Фрактура на квавикула и контузия на белия дроб". За безспорно е счетено и обстоятелството, че е налице връзка между пътния инцидент и проявилата се впоследствие посттравматична епилепсия, както и че между страните по делото са били подписвани споразумения: От 28.09.2010г., по силата на което детето е обезщетено за вредите от пътното произшествие - телесните увреждания контузия на главата и мозъка, фрактура на лява ключица със сумата 13 500лв.; От 17.12.2012 г. за вреди от ексцес - усложнения в резултат на претърпените при пътното произшествие увреждания, изразяващи се в установена постравматична епилепсия с припадъци и енурезис по етапна епикриза от 12.10.2012г. за сумата 14 000лв.; От 09.08.2013г., по силата на което е допълнено обезщетението за установеното вече състояние посттравматична епилепсия с припадъци и енурезис със сумата 11 000лв.; От 10.12.2014г. за обезщетяване на вреди от ексцес-настъпили усложнения в резултат на претърпените от пътното произшествие увреждания-органично емоционално лабилно разстройство и травмена енцефалопатия, с поведение емоционална лабилно, памет и интелект в ретардация, с данни за снижение на ниво умствена изостаналост за сумата 12 000лв. - общо са били изплатени обезщетения в общ размер на 50 500лв. Обсъдено е, че с решението по гр.д.№ 1330/2015г. на PC Б. е отхвърлен предявеният като частичен иск за обезщетяване на вреди от усложнение на здравословното състояние, състоящо се в „генерализирано разстройство на развитието на детето, официално диагностицирано на 05.03.2015г. по съображения, че не е установено нито причинната връзка с пътното произшествие нито настъпването на такова усложнение. Съставът на САС е счел че релевантите за спора факти, които ищецът следва да установи са, че претендираните за новонастъпили вреди са в резултат на ексцес, който се намира в причинна връзка с пътния инцидент, при който е пострадал, както и че допълнителното увреждане на здравето е настъпило след сключване на споразумение от 10.12.2014г., с което страните са приели, че всички имуществени и неимуществени вреди, които са настъпили към този момента са били обезщетени. Въззивният съд е кредитирал приетите по делото заключения на СМЕ /изслушаната пред СГС комплексна съдебно-неврологична, съдебно-психологична и съдебно-психиатрична и изслушаната пред въззивната инстанция повторна комплексна експертиза, със задачи, идентични на първоначалната, допусната, с оглед направеното от ищеца и оспорване на експертизата, депозирана пред първоинстанционния съд и отказа на СГС да допусне повторна/ и е приел за установено въз основа на тях, че ищецът страда от лека степен на умствена изостаналост, което с напредването на възрастта и повишаване на изискванията на средата към него ще доведат до изпитване на затруднения при общуването с връстници; че евентуалните прояви на импулсивност, неконтролируема агресия, проблеми с концентрацията, речта и задълбочаващото се отчуждение, са характерни за клиничната картина на епилепсията и се наблюдават при лица, които страдат от умствена изостаналост. Констатирано е от експертите, че ищецът има проблемно поведение, поради което му е предписан прием на медикамента "Сперидан", който има за цел да потисне агресията у момчето, но приемът му не би довел до подобряване на психическото благополучие, ако не се съчетае с активната дългосрочна работа с необходимите за това специалисти; че пострадалият е бил диагностициран със симптоматична епилепсия с изява на вторично генерализирани епилептични пристъпи, поради което е провеждал лечение с медикамента "Конвулекс хроно". Лечението продължава със същия препарат, като дозата е била променяна в течение на времето, но експертите са констатирали, че пълно възстановяване на лицето не е настъпило, тъй като продължава да получава епилептични пристъпи около четири пъти месечно. Съставът на САС е обсъдил, че вещите лица не могат да дадат категоричен отговор на въпроса по п.7 от поставената задача: дали когнитивните и психологическите последствия са резултат на симптоматичната епилепсия, получена след претърпяното ПТП, или са в резултат на неправилното лечение на епилепсията - експертите са посочили, че за периода на лечение с медикамента "Конвулекс" не е било провеждано изследване, което да установи по какъв начин се усвоява лекарството от организма на пациента, а то е от значение за преценката дали предписаната доза е подходяща за провеждане на адекватно лечение; че в хода на лечението са били добавени допълнително два медикамента, но няма данни, че лицето ги е приемало. Акцентирано е и върху становището на вещите лица по осмия поставен въпрос - коматозното състояние, в което е изпаднало детето, не може категорично да бъде признак на влошаване на посттравматичната епилепсия, тъй като в медицинската документация по делото няма данни за правилно провеждана антиконвулсивна терапия; че няма изследвана плазмена концентрация на приемания от пациента медикамент, което да отрази редовен прием на лекарството и терапевтичните му нива. При тези данни, въззивният състав е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да подлежи на обезщетяване, тъй като за леката форма на умствена изостаналост, честотата на епилептичните припадъци и поведенческите проблеми, настъпили след първоначално получените увреждания и съставляващи ексцес, ищецът е получил извънсъдебно застрахователно плащане. По отношение на инцидентното изпадане на пострадалия в кома е прието, че то не може да бъде квалифицирано като допълнително увреждане, тъй като състоянието може да се дължи не само на неправилно лечение, но и на пропуск в лечението с антиконвулсивни медикаменти. По въведеното пред въззивната инстанция оплакване, че първоинстанционният съд е основал изводите си за неоснователност на иска на заключението по СМЕ, а не на представените по делото етапни епикризи и решения на ТЕЛК, въззивната инстанция е посочила, че влезлите в законна сила решения на органите на експертизата на неработоспособността са задължителни за всички осигурители, работодатели, физически и юридически лица, от което следва, че застрахователят, в качеството му на страна, на която този официален документ се противопоставя не може да оспорва признатия на освидетелствания процент на трайна нетрудоспособност, доколкото в тази част документа има разпоредителен характер, но няма пречка да оспорва причините/заболяванията/ за определяне на по-голям процент трайна нетрудоспособност, тъй като се възразява срещу удостоверителната част на решението на експертната комисия по трудоспособността, което има характер на административен акт. Мотивирано е, че отклонение от горното е налице само в случаите, в които експертните решение се издават по реда на Наредба за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване, обжалване и отчитане на професионалните болести, в която хипотеза ТЕЛК или НЕЛК се произнасят и по настъпилото усложнение в професионалната болест и късните й последици, чиито констатации не могат да бъдат опровергавани във висящ исков процес. Въззивната инстанция е аргументирала, че и при извод установените в решението на ТЕЛК факти, които касаят здравословното състояние на лицето /в случая влошаване/, да не могат да се оспорват във висящо исково производство, предявеният иск отново е неоснователен поради неустановяване на причинната връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца и претърпения от него инцидент през 2010г., тъй като експертите отричат възможността да се изведе категорично заключение за връзка между ПТП и настоящото състояние на пострадалия, което може да се дължи както неправилно провежданото лечение, така и на липсата на редовен прием на медикамента, който регулира честотата и силата на епилептичните пристъпи. Искането за допускане на обжалването по първия въпрос е неоснователно. Въпросът няма правна характеристика, тъй като е поставен „при условие", че е налице за противоречие между писмени доказателства и приетите по делото експертизи. Така поставен проблемът е по фактите и предпоставя преценка на доказателствата по делото, каквато не би могла да бъде извършвана във фазата на селектиране на касационната жалба и е извън пределите и предназначението на производството по чл.288~ТПК.-Следва да се има предвид, че приетите по делото две комплексни съдебномедицински експертизи са изградили изводите си именно въз основа на писмените доказателства, ангажирани в процеса. Теза на касатора, а не извод, обоснован от въззивния съд е въведената във въпроса предпоставка/условие - за противоречие между писмени доказателства и приети по делото експертни заключения. Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос пряко следва от обстоятелството, че той отново няма правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т. 1 на TP №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а съставлява твърдение за допуснати от въззивната инстанция процесуални нарушения - неизлагане на мотиви. И при поставянето на този въпрос общата предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол недопустимо е отъждествена с касационните оплаквания и с основанията за касиране на решението, които са ирелевантни за настоящото производство. Касаторът отново въвежда условие във въпроса - че съставът на апелативния съд е „предпочел" изводите на изслушаните експерти пред „всички останали писмени доказателства" - съображение, което не е изложено в обжалваното решение. Третият въпрос също не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Касаторът не посочва кои са писмените доказателства, установяващи причинно следствената връзка между уврежданията от пътното произшествие и твърдените в процеса усложнения на здравословното състояние при условията на ексцес. Ако визира експертите решения на ТЕЛК, то съгласно чл.72 от Наредба за медицинската експертиза, приета 2010г., отменена юни 2017г. при действието на която са издадени експертните решения на ТЕЛК, на които ищецът се позовава, решение за причинна връзка се взема от ТЕЖ или НЕЛК само при определяне на процент за трайно намалена работоспособност по повод трудова злополука и техните усложнения. Извън хипотезата на трудова злополука или професионално заболяване, решението на ТЕЛК няма за предмет и не установява причинната връзка на неработоспособността с конкретно предходно увреждане от деликт. Следователно, с оглед начина на формулиране на третия въпрос отсъстват представени по делото от ищеца писмени доказателства, установяващи причинната връзка, които според касатора въззивният съд не е съобразил. Единствено фактът на повишаване на процента на инвалидност на ищеца, без да е установена при условията на пълно и главно доказване в процеса /в какъвто смисъл е разпределена доказателствената тежест за ищеца/ причинната връзка на повишената инвалидност с уврежданията от пътното произшествие от 2010г., не може да обуслови различен правен извод от формирания в първоинстанционния и в обжалвания въззивен акт. Допускането на касационното разглеждане на спора е свързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото. Непосочването на правен въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е основание за недопускане на касационното обжалване, тъй като обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните. Този въпрос определя рамките, в които следва да се селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно обжалване. Той следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и следва да е от значение за решаващата воля на съда. Поради непосочване на въпрос с така очертаната правна характеристика съобразно критериите по т.1 на TP №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС искането за достъп до факултативния касационен контрол не може да бъде уважено. Разноски за производството не се присъждат - както се посочи, в отговора на касационната жалба такова искане не е направено. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.