Определение № 399 от 18.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4341/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Н. Я. Я. и Р. Я. Я. са подали касационна жалба вх.№ 38257 от 01.04.2013 год. срещу въззивното решение № 555 от 25.01.2013 год. по гр.дело № 1295/2011 год. на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІІ-„в” въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 16.08.2010 год. по гр.дело № 10025/2006 год. на Софийския районен съд, 39-ти състав за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г. искове по чл.108 ЗС за признаване право на собственост въз основа на земеделска реституция с решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. купел” и предаване владението върху УПИ VІІ-211 и УПИ І-211 в кв.3 по плана на [населено място], в.з.”С.-Д.-ІІ част”, при граници за УПИ VІІ-211: от две страни улици, УПИ І-211 и УПИ VІ-210 и граници за УПИ І-211: УПИ VІІ-211, улица, УПИ ІІ-208 и УПИ VІ-210. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат следните процесуалноправни въпроси, по които се твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС, а именно: а/ в производството по иск по чл.108 ЗС, обоснован с решение на поземлена комисия за възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ, второинстанционният съд по висящото пред него гражданско дело, следва ли да обсъди като доказателство за правото на собственост издаденото след завеждане на исковата молба решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, с което се възстановява собствеността на земеделските земи, предмет на спора /касаторите се позовават на решение № 238 от 12.07.2011 год. по гр.дело № 533/2010 год. на ВКС, І г.о./ и б/ представлява ли изменение на основанието на иска за собственост, по който ищците основават своето право на реституция по ЗСПЗЗ, представянето на ново решение на Общинската служба по земеделие?/отново се прави позоваване на решение № 238/12.07.2011 год. по гр.дело № 533/2010 год. на ВКС, І г.о./. Ответниците по касация са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, взе предвид следното: С исковата молба вх.№ 15094 от 04.05.2006 год. ищците/касатори/ основават правото си на собственост на реституция по ЗСПЗЗ с влязло в сила решение № 8682 от 27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. купел”, с което им е възстановена собствеността върху ливада от 1.442 дка в строителните граници на Д., м.Ч.-С., имот № 188, к.л.№ 735 от 1950 год./сега попадащ в парцел VІІ-211 и парцел І-211 на в.з.”Д.-С.-ІІ част”/. С първоинстанционното решение претенциите по чл.108 ЗС са отхвърлени, като е прието, че е налице сила на пресъдено нещо на решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на Софийския градски съд, влязло в сила на 15.02.2010 год., с което в отношенията между страните е установено, че към датата на приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд – 26.02.2009 год., правото на собственост върху процесните недвижими имоти принадлежи на ответниците Г. В. П., В. В. П. и А. Г. Г.. С въззивната жалба от 08.12.2010 год. ищците/сега касатори/ са поддържали, че решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а състав не е влязло в сила нито към момента на първоинстанционното решение от 16.08.2010 год. по гр.дело № 10025/2006 год. на СРС, 39-ти състав, нито към момента на подаване на жалбата срещу поледното. В заседанието на 28.11.2012 год. по гр.дело № 1295/2012 год. на СГС, ІІ-в въззивен състав, когато са проведени и устните състезания, жалбоподателите /сега касатори/ представили препис от решение № 10086 от 15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, с което на основание заповед № РД-03-0175/16.07.2012 год. е възстановено в стари реални граници правото на собственост върху ливада от 1.425 дка, бивш имот № 188, кад.лист № 735 от КП от 1950 год., попадащ в границите на З. на м.”в.з.С.-Д.-І част /680 кв.м. в УПИ І-211 и 745-в УПИ VІІ-211 в кв.3/. В. съд е потвърдил решението на първата инстанция, като е приел, че с влязло в сила на 04.04.2011 год. решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а отделение спорът между страните досежно правото на собственост върху процесните недвижими имоти е разрешен със сила на пресъдено нещо. Посочено е, че с исковата молба, определяща основанието на претендираните права, не са посочени нововъзникнали факти, настъпили след 04.04.2011 год. Добавено е, че евентуалното придобиване на права от ищците съгласно решение № 10086/15.11.2012 год. на ОСЗ”О. купел”, предвид липсата на отбелязване същото да е влязло в сила, не е относимо към решаването на настоящия спор, който е със заявено различно основание за източника на правото на собственост – решение № 8682 от 27.01.2006 год. на ОСЗГ”О. купел”-гр.С.. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение с оглед необходимостта от проверка на допустимостта на същото. По делото е представено решение от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на Софийския градски съд, ІІ-а гражданско отделение, с което изцяло е отменено първоинстанционното решение от 15.08.2005 год. по гр.дело № 48741/2002 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав и спорът е решен по същество, като е признато за установено на основание чл.97, ал.1 ГПК/отм./ по отношение на Н. Я. Я. и Р. Я. Я., че Г. В. П., В. В. П., Е. Г. П. и А. Г. Г. са собственици на УПИ VІІ-211 и УПИ І-211, при съседи: от две страни-улици и УПИ VІ-210 по регулационния план на [населено място], м.”С.-Д.”-І ч. С решението от 22.04.2009 год. по гр.дело № 3776/2005 год. на СГС, ІІ-а гр.отделение, влязло в ила на 04.04.2011 год., е прието, че Г. и В. П. са придобили собствеността върху процесните имоти на основание договор за дарение, а Е. и А. П.-по наследство. Прието е, че представените по делото решения на ОСЗГ-О. купел не легитимират Н. Я. Я. и Р. Я. Я. като собственици на процесните имоти. Посочено е, че решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗГ-О. купел не е било придружено със скица по смисъла на чл.18ж ППЗСПЗЗ, поради което не е завършен фактическия състав по възстановяване на правото на собственост. В исковата молба от 05.05.2006 год., въз основа на която е образувано гр.дело № 10025/2006 год. на СРС, 39-ти състав, ищците/сега касатори/ се позовават на реституционния ефект по ЗСПЗЗ по силата на споменатото вече решение № 8682/27.01.2006 год. на ОСЗГ-О. купел. Изложеното дотук поражда необходимост от допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост – дали е налице абсолютна отрицателна процесуална предпоставка /пречка/ за предявяване на ревандикационен иск. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.