Определение № 98 от 23.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3428/2013 г.

Производството е образувано по молба от 02.07.2014 г. на адв. В. П. – САК, процесуален представител на [фирма], с която се иска съдът да и присъди направените в производството по чл. 288 ГПК разноски, които поради опущение не са присъдени с предходно определение по чл. 248 ГПК. Навеждат се доводи, че към отговора на касационната жалба от 12.04.2013 г., освен договор за възлагане на правни услуги от 22.03.2013 г. и фактура № 1009 от 22.03.2013 г., е приложено и извлечение от банковата сметка на Адвокатско дружество „Д. и П.”, от което е видно, че плащането по цитираната фактура е извършено на 25.03.2013 г.,което поради опущение не е било съобразено от ВКС, 3-то г.о. Ответницата по молбата М. Г. М. чрез адв. А. М. подава писмен отговор, с който смята, че искането за присъждането на разноски не е доказано. С разпореждане от 20.10.2014 г. съдът е констатирал, че на ответницата по молбата от 02.07.2014 г. не е връчен препис от първоначалната молба от 07.10.2013 г. за допълване на определението от 30.09.2013 г. и е разпоредил на М. Г. М. да се изпрати ново съобщение с указание, че в три дневен срок може да вземе становище относно претендираните разноски. Нов отговор, с който да се възрази срещу размера на адвокатското възнаграждение не е постъпил. С оглед на това, претендираните разноски следва да се присъдят.Страната е удостоверила не само тяхното договаряне, но и факта на заплащането им преди приключване на делото. Водим от горното Върховният касационен съд, състав Трето гражданско отделение