Решение № 513 от 3.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г.

Решение № 513 от 3.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 396/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение от 10.12.2009 г. по гр. дело № 234/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.02.2009 г. по гр. дело № 380/2008 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) по отношение на Н. Х. Я., че [фирма] [населено място] не е носител на правото на собственост върху 3865/4712 кв. м. идеални части от имот № * с площ от 4712 кв. м., парцел *, кв. * по действащия регулационен план на [населено място], м. "М. ". Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът по жалбата Н. Я., чрез адв. пълномощника Ж. К. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С определение № 887/27.08.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос по приложното поле на чл. 17а от ЗППДОбП (отм.). Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 97 от ГПК (отм.) за собственост на недвижим имот от 3865/4712 кв. м. идеални части от имот № * с площ от 4712 кв. м., парцел *, кв. * по действащия регулационен план на [населено място], м. "М.", предявен от Н. Х. Я. срещу [фирма] е основателен. От фактическа страна съдът е приел, че с решение № 501/15.03.99 г. на ПК С. е възстановено правото на собственост върху лозе от 4.712 дка, находящо се в м. "М." - имот № * на наследниците на Н. Т. Т., б. ж. на [населено място], починал през 1949 г. Наследник по закон на Н. Т. е и ищеца. Прието е, че със заповед № 653/29.12.2001 г. на Кмета на [община] е одобрен кадастрален план за част от местността "М.", попадащ в регулационните граници на [населено място], който включва кв. 87, в който е и възстановения имот с решение на ОСЗ. Възоснова на подадена от дружеството-жалбоподател жалба с решение № 10308/23.11.2005 г. по адм. дело № 5971/2004 г. на ВАС в частта от кадастралния план, включващ процесния имот заповед № 653/2001 г. е отменена, поради наличие на спор за материално право между собствениците на възстановени имоти на Н. ЕАД [населено място]. С оглед на този факт въззивният съд е приел наличие на правен интерес за ищеца Н. Я. от предявения отрицателен установителен иск. Прието е, че с разпореждане № 329/13.08.69 г. на Комитета за стопанска координация при МС на НРБ е взето решение за отчуждаване и предаване на земи за държавни и стопански нужди. В т. 6 от разпореждането е предвидено ДЗС "Ч. " да предостави на Б. за безвъзмездно ползване до 70 дка земи в [жк] на [населено място]. Възоснова на изслушаната СТЕ е прието, че не е спазена процедурата по чл. 5-8 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата за реда за отчуждаване на земята и подготовка на строителни площадки, както и процедурата по З. и ППЗТСУ за включване на терена по плана на регулация на[жк]на [населено място]. С платежно нареждане № 33412/18.05.71 г. от ЦС на Б. е внесена сума на осн. чл. 70 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, а с платежно нареждане № 2402/22.05.72 г. е внесена сумата от 45000 лв. за отчужден терен от 30 дка. Според съда терена от 30 дка не е отчетен по баланса на инвентарните книги на Б. Прието е от съда, че за първи път терен с площ от 50 дка е осчетоводен към 31.12.92 г. при преоценка на имуществото на М. "С." [населено място], която е поделение на СО"С. и. и п." при ЦС на Б. Прието е, че при преобразуване на СО "С. и. и п." в [фирма] с разпореждане № 13/29.03.93 г. на МС новообразуваното дружество поема активите и пасивите на "С. и." без да се съставят отделни счетоводни операции. От правна страна съдът е приел, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на жалбоподателя е да установи активната си материално-правна легитимация на собственик на спорния имот. Според съда включването на процесния имот в капитала на дружеството-жалбоподател с разпореждане на МС № 13/29.03.93 г. няма вещно-прехвърлително действие, тъй като не е установено държавата да е придобила имот № * чрез отчуждително производство или на друго правно основание. Според съда липсват доказателства за извършено отчуждаване на земите, а процесният имот има характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и реституирането на собствеността следва да се извърши по този закон, като не е представена заповед по чл. 24 от ЗСПЗЗ за запазване на собствеността, издадена от съответното министерство. Прието е от въззивния съд, че с разпореждане на МС № 320/69 г. е предоставена земя за безвъзмездно ползване, като в същото не се съдържа изявление за отчуждаване на земята и че липсва картен материал, съобразно който да се индивидуализират границите на предоставената земя. Като е взел предвид заключението на СТЕ съдът е приел, че местностите "М." и "Х." са съседни, преливащи се и е възможно възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в м. "М.", която граничи с м. "Х., където е разположен имота на ищеца. Възоснова на заключението на СТЕ съдът е направил и извода, че теренът, описан в А. № */87 г. от 50 дка и описания имот в А. № */99 г. от 56.380 дка не могат да се съпоставят графично, поради липса на приложена скица с граници на атакуваните терени. По основанието за допускане на касационно обжалване: Съдът е допуснал касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос по приложното поле на чл. 17а, от ЗППДОбП и по точно за предпоставките за придобиване право на собственост на основание чл. 17а от ЗППДОбП (отм.). С решение № 249/11.04.2007 г. по гр. дело № 2945/2005 г. на ВКС IV Б г. о. по предявен иск с пр. осн. чл. 108 от ЗС е прието, че дружеството-ищец е собственик на процесния имот на осн. чл. 17а от ЗППДОбП, след като имотът е бил предоставен за стопанисване на държавната организация "Спортни имоти и прояви" и е бил включен в баланса на същата организация и фигурира и в баланса на дружеството-ищец към момента на учредяването му с разпореждане № 13/29.03.93 г. на Министерския съвет. Настоящият съдебен състав приема за правилно изразеното становище в посоченото решение на състав на ВКС по поставения правен въпрос. Съгласно разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С посочените разпоредби преобразуването на държавни и общински предприятия е установено като деривативен способ за придобиване право на собственост. За първи път с ПМС № 201/25.10.1993 г. е уреден въпросът за трансформиране на правото на стопанисване и оперативно управление в право на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ПМС № 201/93 г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Тези разпоредби са възпроизведени в текста на чл. 17а ЗППДОбП (отм.). Фактическия състав за придобиване право на собственост на основание чл. 17а ЗППДОбП (отм.) включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество имуществото следва да е заприходено, 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените елементи от фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП (отм.) правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и последното се легитимира като собственик. По основателността на касационната жалба: С оглед на изложеното по поставения правен въпрос съдът намира за неправилно решаващите изводи на въззивния съд за основателност на исковата претенция. Същите са постановени при нарушение разпоредбите на чл. 17а ЗППДОбП (отм.), чл. 10б ЗСПЗЗ. Неправилен е извода на въззивния съд, че спорния имот представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и е подлежала на възстановяване по реда на този закон. Предявеният отрицателен установителен иск за собственост на 3865/4712 кв. м. идеални части на недвижимия имот е срещу [фирма] [населено място]. Установено е по делото, че с решение № 501/15.03.99 г. на ОСЗ С. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Т. Т., бивш жител на [населено място], починал през 1949 г. върху лозе от 4.712 дка, находящи се в м. "М.", имот № *. Ответникът по жалбата-ищец Н. Я. е наследник на общия наследодател Н. Т. Според твърденията в исковата молба дружеството-жалбоподател не е собственик на част от имота от 4.712 дка - на 3865 кв. м., правоприемник на СО "С. и. и п.", като включен в капитала на дружеството. Правният интерес от търсената с иска защита е обоснован с установения факт на одобрен кадастрален план на част от м. "М." на [населено място] със заповед № 653/29.12.2001 г. на Кмета на [община], попадащ в регулационните граници на [населено място], който включва и кв. 87 в който е реституирания имот. С решение № 10308/23.11.2005 г. по адм. дело № 5971/2004 г. на ВАС в тази част заповедта е отменена, поради наличие на спор за материално право между собствениците на реституираните имоти и дружеството-жалбоподател. Установено е по делото, че дружеството-жалбоподател е учредено, чрез преобразуване на Стопанска организация "С. и. и п.", постановено с разпореждане № 13 от 29.03.1993 г. на МС на РБългария. С посоченото разпореждане СО "С. и. и п." е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование [фирма]. Според т. 5-та от разпореждането дружеството е правоприемник на всички права и задължения на СО "С. и. и п.". Установено е също, че М. о. б./М./ "С." [населено място] е била част от структурата на СО"С. и. и п." към момента на преобразуването. С Разпореждане № 320/13.08.69 г. на Комитета за стопанска координация при МС на НРБ е взето решение за отчуждаване и предаване на земи за държавни и стопански нужди, като в т. 6-та е предвидено ДЗС "Ч." да предостави на Б. за безвъзмездно ползване до 70 дка земи в [жк] на [населено място]. Установено е, че с платежно нареждане 33412/18.05.71 г. на ЦС на Б. е внесена сума на осн. чл. 70 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, а с платежно нареждане № 2402/22.05.72 г. е внесена сумата от 45 000 лв. /стари лв./ за отчужден терен от 30 дка. На основание разпореждането на № 320/13.08.69 г. на Комитета за стопанска координация /КСК/ при МС и издаден акт за държавна собственост № 150/26.03.65 г., с който е актуван като държавна собственост стадион, строен през 1963 г. с площ от 2000 кв. м. е издадена заповед № 1195/20.12.75 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място], с която е одобрено създаването на парцел *в кв. по плана на [населено място] и отреждането му "За олимпийска база" на ЦС на Б. Установено е по делото, че с акт за държавна собственост № 502/15.06.87 г. празно място от 50 дка е актувано като държавна собственост с построените върху него административна сграда, зала за спортни игри, гребен басейн, хотел и кухненски блок. Със същия акт е удостоверено, че правото на оперативно управление и стопанисване върху имота е предоставено на ЦС на Б. - СО "С. и. и п.". Съобразно действащия регулационен план на [населено място] от 1989 г. от парцел *в кв. * са обособени два нови парцела УПИ * в кв. *, отреден за Спортна олимпийска база С. и * в кв. * отреден за Спортен комплекс на ОбНС. С акт № */05.07.99 г. на Областна администрация [населено място] УПИ *в кв. * с терен от 56 380 кв. м. е актуван като имот частна държавна собственост, заедно със сградите, като правното основание за актуването е чл. 68, ал. 1 ЗДС и Разпореждане на МС № 320/13.08.69 г. Със Заповед № 44/31.01.2000 г. на Кмета на [община] е одобрено нанасянето на нов имот в кадастралния план на гр. с пл. № *, попадащ в УПИ * в кв. * по действащия ПУП, който е спорния имот и е незастроен. Установено е по делото с оглед приложените писмени доказателства и заключението на СИЕ, че в оценката на имуществото на М. "С." [населено място] към 31.12.92 г. е оценена земя 50 000 кв. м. Установено е също, че терена от 50 дка, описан в А. № 502/15.06.87 г. е включена в баланса на М. "С." [населено място], която е поделение на СО "С. и. и п." към 31.12.1992 г. Този терен се води в баланса на дружеството-жалбоподател и към 30.06.2008 г. С оглед на изложеното съдът намира, че се установява наличието на фактическия състав на чл. 17а ЗППДОбП и дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик на спорния имот, който е част от терен от 50 дка, за който е отреден УПИ * в кв. *по действащия ПУП на [населено място] с площ от 56380 кв. м. Съдът намира за установено възоснова на приложените по делото Разпореждане № 320/69 г. на КСК при МС на НРБ, съответно приложените платежни нареждания и Заповед № 1195/20.12.75 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място], че имот от 50 дка, част от който е спорния е отчужден в полза на държавата за изграждане на Олимпийска база" на ЦС на Б. и че мероприятието е било реализирано към 1987 г. Към този момент с А. № 502/15.06.87 г. е актувано като държавна собственост празно дворно място от 50 дка с построените в него административна сграда, зала за спортни игри, гребен басейн, хотел и кухненски блок. Следователно посочения имот е държавна собственост. Съдът намира, че правото на стопанисване и оперативно управление върху недвижимия имот е предоставено на СО "С. и. и п.", част от структурата на което е М. о. б. "С." гр. С. С преобразуване на СО "С. и. и п.", постановено с разпореждане № 13/29.03.93 г. на МС на РБългария правото на оперативно управление върху имота е трансформирано в право на собственост. Съдът намира за установено по несъмнен начин, че към момента на преобразуването на СО "С. и. и п." имота от 50 дка е бил включен в баланса на организацията. Установи се също, че в акта за преобразуване на МС - т. е. в разпореждане № 13/29.03.93 г. не е предвидено нищо друго за този недвижим имот. Следователно с факта на преобразуването на СО "С. и. и п." в [фирма] [населено място] правото на оперативно управление е трансформирано в право на собственост върху процесните 50 дка недвижим имот и дружеството се легитимира като собственик на същите. А както се посочи спорния имот е част от недвижимия имот от 50 дка, за който е отреден УПИ * в кв. * по действащия ПУП на [населено място] с по-голяма площ от 56380 кв. м. След като в процесния имот е реализирано мероприятие, предназначението му е променено и поради това е налице пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ - чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗ [населено място] № 501/15.03.99 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Т. Т., бивш жител на [населено място], починал през 1949 г. върху лозе от 4.712 дка, находящи се в м. "М.", имот № * не легитимира ищеца, като собственик на имота, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ. Както се посочи имота не представлява земеделска земя и за същия е налице пречка за възстановяване на осн. чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. При посочените изводи предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на дружеството-жалбоподател, че не е собственик на процесния имот е неоснователен. На основание чл. 293 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и искът с пр. осн. чл. 97, ал. 1 ГПК да се отхвърли. С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 135.78 лв. разноски по делото за всички инстанции. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение