Решение № 13460 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2016 г.

Решение № 13460 от 7.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8860/2016 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Я., подадена чрез пълномощник - адвокат В. М. против Решение № 1119/20.05.2016 г., постановено по адм. дело № 3539/2015 г. по описа на Административен съд - В. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на Г. Д. Я. против Ревизионен акт № Р-03001814003448-091-001/11.08.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 512/30.10.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - В. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установени задължения за 2008 г. за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 4000 лева и лихва за забава в размер на 2 617,21 лева. От съдържанието на касационната жалба се извличат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изводите, възприети от административния съд относно получената от ревизираното лице сума в размер на 39 140 лева, за която е прието, че представлява доход с недоказан произход и подлежи на облагане. Твърди се, че тази сума е изтеглена от жалбоподателката от банковата сметка на "Ковано желязо" ЕООД въз основа на договор за заем, а сумата е била налична по сметката на дружеството въз основа на отпуснат банков кредит. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени ревизионния акт. От ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. В., чрез главен юрисконсулт Д. М. се изразява писмено становище, с което се оспорва касационната жалба и се моли оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред двете съдебни инстанции. На проведеното по делото съдебно заседание, представител на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебно решение да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с приложимия материален закон. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, в частта, с която в тежест на ревизираното лице допълнително са установени задължения за 2008 г. за подоходен данък и лихви за забава. В хода на ревизионното и съдебно производство е установено, че Г. Д. Я. е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ, ката за ревизираните периоди 2008 г. - 2013 г. не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. Приходните органи са установили източниците на приходи на лицето, както и извършените разходи за издръжка, като за приходи по години са включени касово теглени суми от разплащателна сметка и получена сума от 40 000 лева, а за разходи са включили касови вноски по разплащателни сметки и статистически разходи за живот по данни на НСИ. При съпоставка на приходите спрямо разходите на лицето, е установено, че доходите покриват извършените разходи, но за 2008 г. са установени приходи с неустановен произход в размер на 40 000 лева, представляващи според ревизираното лице заемни средства. Именно относно характерът на този приход е съсредоточен настоящия правен спор. Дадени са обяснения от ревизираното лице, че приходът и от 40 000 лева е с произход от договор за заем, за доказването на което представя договор за заем от 07.04.2008 г., сключен с "Ковано желязо" ЕООД и разписки от 30.04.2008 г. и 07.06.2008 г., за получаване на суми съответно в размер на 15 000 лева и 24 000 лева по договор за заем, сключен с "Ковано желязо" ЕООД. След анализ на събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, първоинстанционния съд е приел за установено по делото, че с договор за продажба на дружествени дялове от 14.04.2008 г., Г. Д. Я., като едноличен собственик на капитала на "Ковано желязо" ЕООД продава дружествените си дялове на Д. Н. А. и последния става едноличен собственик на капитала на "Ковано желязо" ЕООД. Приел е за безспорно установени фактите, че към 30.04.2008 г. "Ковано желязо" ЕООД е разполагало със сума в размер на 40 000 лева въз основа на договор за банков кредит от 29.04.2008 г., сключен между "Юробанк" АД и "Ковано желязо" ЕООД, от които в размер на 39 140 лева са изтеглени от банковата сметка на дружеството от Г. Д. Я. с банкови разписки от 30.04.2008 г. и от 07.06.2008 г. След като е анализирал съдържанието на представения договор за заем от 07.04.2008 г., сключен между "Ковано желязо" ЕООД, представлявано от Г. Д. Я. и Г. Д. Я., като заемополучател, както и разписки от 30.04.2008 г. и 07.06.2008 г. за получаване на суми, съответно в размер на 15 000 лева и 24 000 лева, едностранно подписани само от Г. Д. Я. в качеството и на получател на сумите, съдът е обосновал правни изводи, че не е доказан твърденият от ревизираното лице факт, че изтеглените суми от банковата сметка на "Ковано желязо" ЕООД са с характер на заемни средства. При липса доказателства за осчетоводен от дружеството заем, предоставен на ревизираното лице, макар и по обективни причини, поради неоткриване на дружеството на посочения адрес, в съвкупност със събраните доказателства, че не е установено предаването на сумите на основание заем, тъй като разписките от 30.04.2008 г. и 07.06.2008 г. са едностранно подписани само от ревизираното лице, съдът е приел за обоснован извода на приходната администрация, че прихода на Г. Д. Я. за 2008 г. е с неустановен произход, поради което са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Приел е, че правилно приходната администрация е определила годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 40 000 лева, представляващи приходи с неустановен произход, поради което потвърдил издадения РА, в частта на допълнително установен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 4 000 лева и лихва за забава в размер на 2 617,21 лева. Решението на Административен съд - В. е правилно. Неоснователни са доводите на касатора Г. Д. Я. за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са свързани с изводите на съда относно характера на приходите от 40 000 лева през 2008 г., като такива с неустановен произход. Счита, че след като е доказано по делото, че към 30.04.2008 г. "Ковано желязо" ЕООД е разполагало със сума в размер на 40 000 лева въз основа на изтеглен банков кредит, от която жалбоподателката е изтеглила сума в общ размер на 39 140 лева на 30.04.2008 г. и на 07.06.2008 г. от банковата сметка на "Ковано желязо" ЕООД, то следователно представения от нея договор за заем е произвел своето действие и произхода на средствата в размер на 39 140 лева като заемни средства е доказан. Оплакванията на касатора са неоснователни. От установените по делото факти, включително с писмени доказателства и заключение по назначена ССчЕ, че към 30.04.2008 г. "Ковано желязо" ЕООД е разполагало със сума в размер на 40 000 лева въз основа на изтеглен банков кредит и на 30.04.2008 г. и 07.06.2008 г. от банковата сметка на "Ковано желязо" ЕООД Г. Д. Я. изтеглила сума в общ размер на 39 140 лева може да бъде обоснован единствено извод за наличие на приход за 2008 г. на ревизираното лице Г. Д. Я., което е прието за установено и в хода на ревизията. От установеността на тези факти правилно първоинстанционния съд е приел, че не се доказва твърдението на жалбоподателката, че този приход е от заемни средства. След като е анализирал съдържанието на представените като доказателство договор за заем и разписки за получаване на суми по договор за заем, подписани само от Г. Д. Я., обосновано първоинстанциония съд приема за недоказана тезата на жалбоподателката относно заемния характер на изтеглените от нея суми от банковата сметка на "Ковано желязо" ЕООД. При безспорно установен по делото факт, че още на 14.04.2008 г., Г. Д. Я., като едноличен собственик на капитала на "Ковано желязо" ЕООД е продала дружествените си дялове на Д. Н. А., липсата на писмени документи за предоставен заем, подписани от новия управител на дружеството към 30.04.2008 г. и 07.06.2008 г. - датите, на които сумите са изтеглени и банковата сметка на дружеството и се твърди, че заема е предоставен, в съвкупност с липсата на други доказателства за предоставен заем, включително за осчетоводяване от "Ковано желязо" ЕООД на задължения за заем, обосновават правилност на изводите на съда за характера на приходите на ревизираното лице в размер на 40 000 лева, като такива с неустановен произход. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в полза на ответната страна за настоящото съдебно производство, които на основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 ДОПК следва да бъдат изчислени съобразно отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Дължимото юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, тъй като на проведеното открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител, е в размер на 500 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение