Определение № 5056 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3697/2023 г.

С молба вх.№ 16129 от 25.09.2024 г. Т. Б. Н. е поискал да се отмени определение № 2486 от 29.08.2023 г. по настоящото дело, с което на основание чл.282, ал.2 ГПК е било спряно изпълнението на въззивно решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в.гр.д.№ 20211100515249 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV-Е състав. В дадения му от съда едноседмичен срок ответникът по молбата М. Д. М. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по подадената молба приема следното: Настоящото дело е образувано по подадена от М. Д. М. молба за спиране изпълнението на решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в.гр.д.№ 20211100515249 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV-Е състав, с което е отменено решение от 19.07.2021 г. по гр.д.№ 58025 от 2020 г. на Софийския районен съд, I ГО, 165 състав и вместо него е постановено решение за осъждане на М. Д. М. да заплати на Т. Б. Н. на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 10 000 лв. и разноски по делото за двете съдебни инстанции. На 28.08.2023 г. М. Д. М. е подал касационна жалба срещу горепосоченото решение, а на 25.08.2023 г. с платежно нареждане е внесъл по сметката на ВКС за обезпечения сумата 10 000 лв. С определение № 2486 от 29.08.2023 г. настоящият състав на ВКС е спрял на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивното решение. С определение № 3069 от 18.06.2024 г. по гр.д.№ 118 от 2024 г. Върховният касационен съд, ГК, състав на трето г.о. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. С определение № 3976 от 30.08.2024 г. по гр.д.№ 118 от 2024 г. на ВКС, ГК, трето г.о. е разпоредено част от внесеното обезпечение от 2 500 лв. да бъде преведено по сметка на ЧСИ. Със същото определение е оставена без уважение молбата на Т. Б. Н. за превеждане по сметката на ЧСИ на остатъка от внесеното обезпечение до 10 000 лв. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния касационен съд, ГК счита, че подадената от Т. Б. Н. молба от 25.09.2024 г. е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, поради следното: Спирането на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение се постановява от ВКС, тъй като подаването на касационната жалба не спира неговото изпълнение- чл.282, ал.1 ГПК. Това спиране има действие единствено докато трае висящността на касационното производство, респективно докато е налице неяснота относно това дали обжалваното въззивно решение ще влезе в сила. В случая с недопускането на касационното му обжалване с определение № 3069 от 18.06.2024 г. по гр.д.№ 118 от 2024 г. на ВКС, ГК, трето г.о., въззивното решение № 4285 от 28.07.2023 г. по в.гр.д.№ 20211100515249 от 2021 г. на Софийския градски съд, IV-Е състав е влязло в сила и вече на общо основание подлежи на принудително изпълнение- чл.404, т.1, предл.1 ГПК. С това постановеното от настоящия състав на ВКС по реда на чл.282, ал.2 ГПК определение № 2486 от 29.08.2023 г. за спиране на изпълнението на въззивното решение до приключване на касационното обжалване на това решение вече е загубило действие по силата на закона. Поради това изрична отмяна на същото не е нужна, а и не е предвидена в процесуалния закон. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия