Определение № 38 от 27.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 7/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.

С. С. У. е обжалвала с частна жалба вх.№ 55157 от 18.05.2010г. определение № 186 от 23.04.2010г., постановено по въззивно гражданско дело № 654/2008г. на Бургаския окръжен съд по чл.65 ГПК /отм./

Подадена е и втора частна жалба от С. С. У. вх.№ 53725 от 06.10.2011г. против определение по същото дело от 20.09.2010г., с което е постановено издаване на изпълнителен лист по чл.60 ГПК /отм./

Ответникът К. С. У. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че и двете обжалвани определения са правилни и следва да се потвърдят.

По подадените частни жалби Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното:

1. Частната жалба вх.№ 55157 от 18.05.2010г. е подадена в срок и е процесуално допустима, но е неоснователна.

С обжалваното определение въззивният съд е наложил санкция по чл.65 ГПК /отм./ на С. С. У. поради несвоевременно направени доказателствени искания.

В. производство е било образувано по жалба на С. С. У. срещу решението на Бургаския районен съд № 1013 от 26.06.2008г. по гр.д.№ 747/2008г. по допускане на делбата.

С определение в разпоредителното заседание по чл. 205 ал.1 ГПК /отм./ въззивният съд е приел, че с въззивната жалба С. С. У. е заявила за пръв път нови обстоятелства и е представила нови доказателства, които са от значение за решаването на спора, но предвид несвоевремеността на ангажирането на новите доказателства й е наложил глоба в размер на 100 лв. на основание чл.65 ГПК /отм./.

Частната жалбоподателка поддържа, че не са били налице предпоставките на чл.65 ГПК /отм./, тъй като тя не е разполагала с новите доказателства и не е могла да ги представи пред първата инстанция. Тези доводи са неоснователни. Представени са нотариални актове, с които страната е могла да се снабди своевременно, защото същите се вписват, а книгите за вписванията са публични. Ето защо правилно въззивният съд е преценил, че като относими към делото новите доказателства следва да се приемат при прилагане на санкцията по чл.65 ГПК /отм./ и не са налице основания за отмяна на обжалваното определение.

2. Частна жалба вх.№ 53725 от 06.10.2011г. е подадена срещу определение, постановено в съдебно заседание на 20.09.2011г., с което е разпоредено на основание чл.60 ГПК/отм./ да се издаде изпълнителен лист за направени по делото разноски.

Частната жалба е допустима, но е неоснователна. Както самата жалбоподателка е посочила, размерът на дължимите суми е определен с определението в съдебно заседание на 10.05.2011г., с което е осъдена да заплати възнаграждение на вещите лица по представените справки декларации сумата 827 лв. и за явяване на вещите лица – 447лв. В това съдебно заседание са приети основното и допълнително заключения на вещите лица, следователно сумите са били дължими, а делото е отложено заради оспорване на експертизата от пълномощника на жалбоподателката адв.А. като й е дадена възможност с отделна молба да постави задачи на експертизата. При наличие на влязло в сила осъдително определение няма основание да се отмени определението за издаване на изпълнителен лист по съображение, че сумите са неправилно определени и не се дължат.

Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.