Определение № 3 от 16.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г.

ВКСII търговско отделение16.01.2013 г.

Диспозитив

Оставя без уважение подадената от [фирма], молба за изменение на определение № 758 от 22.10.2012 г. по т.д. № 239/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по 248 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез процесуалния си пълномощник, с искане за изменение/допълване/ на определение № 758 от 22.10.2012 г. по т.д. № 239/2012 г. в частта за разноските, като се присъдят претендираните от дружеството/ответник по касация/ разноски в размер на 3 000 лева. Ответникът по молбата – [фирма], чрез процесуалния си представител, счита молбата за неоснователна, като алтернативно е направено възражение за прекомерност на разноските. Съображения са изложени в писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, приема, че молбата по чл.248 ГПК е допустима, но по същество е неоснователна. С постановеното по делото определение по реда на чл.288 ГПК настоящият съдебен състав не е допуснал касационно обжалване на решение № 24 от 09.01.2012 г. по т.д. № 1892/2011 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, пети състав. В определението липсва произнасяне по отговорността за разноски за касационното производство, независимо, че с отговора на жалбата такова искане е заявено от сегашния молител, с приложено към отговора пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Молбата с правно основание чл.248 ГПК е неоснователна, тъй като по делото не е представен списък на разноските, поради което и съгласно чл.80, изр.2 ГПК молителят няма право да иска изменение на влязлото в сила определение в частта за разноските. Независимо от горното, следва да се посочи, че формулираното от дружеството - ответник по касация/сега молител/ искане по чл.78 ГПК в отговорите на касационната жалба и на изложението към нея, е и недоказано. От съдържанието на пълномощното и договора за правна защита и съдействие не може да се направи извод, че те, макар и приложени към отговора на касационната жалба по настоящото дело, са относими именно към това дело. Независимо, че се касае за изрично упълномощаване, не е отразено за кое касационно производство е учредена представителна власт на пълномощника – не е индивидуализирано за кое дело/като номер, колегия и отделение/ на ВКС се отнася пълномощното и договора за правна защита и съдействие. От това произтича и невъзможността да се приемат за доказани направени от ответника по касация разноски в размер на 3 000 лв., съобразно отразеното в представения договор за правна защита и съдействие. Предвид неоснователността на подадената по реда на чл.248 ГПК молба, не се дължи произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид горното, ВКС, ТК, състав на ІІ т.о.

Цитирани разпоредби

4