Определение № 937 от 30.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 798/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с ал. 2, изр. 1 ГПК във вр. с чл.66 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „С. П.” ООД -гр. Б., обл.София чрез процесуалния му представител срещу определение от 14.05.2010г. по ч. гр. дело № 199/2010г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отказано възстановяване на срока за касационно обжалване на определение №250/26.02.2010 г. постановено по същото дело по описа на П., с което е потвърдено определението на ПОС от 15.12.2009 г. за прекратяване на производството по т.д. по несъстоятелност № 539/09. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение. Излага доводи, че, срокът е пропуснат, поради внезапно заболяване на управителя на дружеството-частен жалбоподател. Ответната страна не взима становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и отговора и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество, тя е основателна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че определение №250/26.02.2010 г. на П. е съобщено на „С. П.” ООД на 02.03.2010 г., а частната жалба срещу него е подадена едва на 11.03.2010 г.. Като основание за възстановяване на срока за касационно обжалване на същото определение от страна на молителя „С. П.” ООД се сочи заболяването на управителя Н., за което е представено медицинско направление от 08.03.2010 г., в което е отбелязано, че същият се нуждае от лечение до 10.03.2010 г.. С оглед, краткотрайността на предписаното лечение и обстоятелството, че дружеството срокът е текъл в продължение на няколко дни преди заболяването, възивният съд е приел, че последното не е от категорията особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В частната жалба се навежда оплакване, че така постановеното определение е необосновано, тъй като периодът 03.03.2010 г.-07.03.2010 г. са официални празници. От данните по делото се установява, че в действителност съобщението за определение №250/26.02.2010 г. на П. е връчено на „С. П.” ООД на 02.03.2010 г., а частната жалба срещу него е подадена едва на 11.03.2010 г., т.е. след законовия едноседмичен срок за това. С оглед ноторно известните допълнителни почивни дни около официалния празник трети март 2010 година и представеното медицинско направление от 08.03.2010 г., в което е отбелязано, че управителят Н. като представител по закон на „С. П.” ООД се нуждае от лечение до 10.03.2010 г. следва, че за дружеството -жалбоподател в периода за подаване на частна жалба срещу определение №250/26.02.2010 г. на П. са били налице особени и непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее: неработни дни последвани от внезапно заболяване удостоверено със съответния документ. От изложеното следва, че частната жалба против определението, с което П. е отказал да възстанови срока за касационно обжалване на определение №250/26.02.2010 г. на П. следва да се отмени и молбата на жалбоподателя да се уважи, като срокът да се счита възстановен от 11.03.2010 г., когато изтича периодът за лечение на законния представител на дружеството молител. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение